О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№584
гр. София, 28.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1981 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. чрез пълномощника адв.М.. В нея се твърди, че въззивният акт /актът не е конкретизиран/ е правилен и законосъобразен, но въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба от 18.07.2016г. относно допуснати очевидни фактически грешки в първоинстанционното решение; грешките са посочени в осем точки. На второ място се сочи, че в съдебния акт на въззивната инстанция – Решение № 5070 от 11.07.2017г. също са налице очевидни фактически грешки, изброени в пет точки. На трето място са изтъкнати очевидни фактически грешки и в решението от 20.10.2017г., постановено по чл. 247 и 250 ГПК, описани в седем пункта. Поради това се иска уважаване на касационната жалба.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че „настоящият казус е от значение за правилното приложение на закона, т.е. въпросът е относим към правилността на съответния съдебен акт”. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт ще бъде титул за собственост и поради това се налага отстраняване на грешки в имената на страните, номерата на имотите, дати и години на издаване на документи и т.н., както и че исканата промяна не се отразява на вече формираната воля на съда по съществото на спора. На следващо място се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка, като са посочени четири решения на Върховния касационен съд.
В допълнение към жалбата жалбоподателите сочат допуснати грешки в текста на самата касационна жалба и заявяват поправката им.
Ответниците по жалбата М. К. П., В. М., М. М., А. М., Т. П., П. С., И. С., М. Т. М., М. С. Н., П. Ч., чрез пълномощника адв. Н., изразяват становище, че жалбата е неоснователна и не съдържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационен контрол, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, съобрази следното:
Производството е по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 08.02.2016г. по гр.д. № 63168/2010г. искът е уважен. Това решение е потвърдено от Софийски градски съд с решението му № 5070 от 11.07.2017г. и не е предмет на обжалване.
Въззивният съд е бил сезиран от ищците с жалба срещу решение от 22.06.2016г. на Софийски районен съд по горепосоченото гр.д. № 63168/2010г., с което е оставена без уважение подадена от пълномощника им адв. М. молба за поправка на очевидни фактически грешки в първоинстанционния акт.
С решението си № 5070 от 11.07.2017г. Софийски градски съд е потвърдил решението на районния съд за неуважаване на искането за поправка на очевидни фактически грешки. Срещу това решение не е постъпила касационна жалба.
С молба от 11.08.2017г. пълномощникът адв. М. е посочил грешки в първоинстанционното решение /8 точки/, по отстраняването на които въззивният съд не се е произнесъл. Посочил е и грешки в акта на въззивната инстанция – в пет точки. Всички грешки се състоят в неправилно изписване на имена, дати, цифри, номера на дела.
С решение от 20.10.2017г., без номер, Софийски градски съд е оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението. Приел е, че в решението от 11.07.2017г. е разгледана изцяло въззивната жалба срещу решението на районния съд по чл. 247 ГПК, така че липсва предмет за допълване. Същевременно е отстранил грешка, допусната в диспозитива на въззивното решение, при изписване номера на делото на районния съд.
Касационната жалба е подадена на 28.12.2017г. в срока на обжалване на решението от 20.10.2017г.
При горните обстоятелства предмет на касационно обжалване се явява именно решението от 20.10.2017г. в частта му по допълване на първото въззивно решение /раздел І от касационната жалба/ и по поправка на грешки в това решение /раздел ІІ от касационната жалба, с изключение на точка 5, която е удовлетворена с решението от 20.10.2017г./.
Раздел ІІІ от касационната жалба визира допуснати грешки в обжалваното решение /това от 20.10.2017г./ и не може да се разглежда от настоящата инстанция, а следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по молбата за поправка на грешки по реда на чл. 247 ГПК.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице.
Касаторите не са формулирали правни въпроси, разрешени в обжалвания акт и обусловили решаващите изводи на съда, съобразно изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Посочването, че казусът е „от значение за правилното приложение на закона, т.е. въпросът е относим към правилността на съответния съдебен акт” не запълва законовото изискване за поставяне на правен въпрос. А именно посочването на правен въпрос съставлява общото основание за допускане на касационно обжалване, при липсата на което касационното обжалване не може да бъде допуснато. Д., че отстраняването на грешките е важно, защото влезлият в сила съдебен акт ще бъде титул за собственост, е принципно основателен. В случая обаче не са посочени такива грешки в диспозитива при изписване на имената на страните или при описанието на недвижимия имот, които биха се отразили на индивидуализацията на обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо. Допуснатата грешка в диспозитива на въззивното решение относно номера на делото на първата инстанция е отстранена.
В раздел „Г” на изложението са посочени съдебни решения на Върховния касационен съд с твърдение, че въпросът кога е налице очевидна фактическа грешка, се решава противоречиво от съдилищата. Три от четирите решения са постановени от производство по чл. 247 ГПК и с тях са извършени поправки на грешки в имена на страни, дати и номера, допуснати както в мотивите, така и в диспозитивите на решенията. В обжалвания акт на Софийски градски съд липсват отделни разсъждения кое е очевидна фактическа грешка и кое не, така че този въпрос не е изрично разрешен в акта. Съдът е приел, че следва да отстрани грешката в диспозитива, касаеща номера на делото на районния съд, а по отношение на останалите посочени грешки не е изложил съображения. Тук следва да се изтъкне, че всички тези грешки са технически, допуснати са при изписване на имена, номера и дати в мотивите на съдебния акт. Те по никакъв начин не рефлектират върху волята на съда и върху диспозитива, който формира силата на пресъдено нещо.
Четвъртото приложено решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 38 от 01.02.2012г. по гр.д. № 343/2011г. на І г.о. С него е прието, че грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК. То е неприложимо към настоящия случай, в който грешки в пресмятането не се сочат.
Предвид горните изводи, следва да се откаже достъпът до касационен контрол.
Ответниците не са направили разноски в настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.10.2017г. по гр.д.№ 11141/2016г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, постановено по чл. 250 и 247 ГПК, по касационната жалба на П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. – раздел І и ІІ.
Делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на съдържащото се в раздел ІІІ от касационната жалба искане за поправка на очевидни фактически в горепосоченото решение от 20.10.2017г. по гр.д. № 11141/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: