3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
Гр.София, 04.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2461 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу определение от 16.06.15г., с което Пловдивският апелативен съд е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ производството по в.т.д.№ 309/15г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Ответниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Национална агенция за приходите, [населено място], Б. С. М., [населено място], [фирма], [населено място], „София Портфолио Б.В.”, А. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е спряно въззивното производство по жалба срещу решение на съда по несъстоятелността по чл.711 ТЗ, въззивният съд е приел, че спорът дали дружеството [фирма] е в неплатежоспособност и дали следва да бъде открито производство по несъстоятелност е преюдициален по отношение на въпроса за преминаване към осребряване на неговото имущество. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е приложима с оглед препращащата норма на чл.621 ТЗ за неуредените случаи, какъвто е настоящият, за който не е предвидена забрана за спиране на производството в хипотезата на чл.621а, ал.3 ТЗ.
Определението е правилно.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, според която решението за обявяване в несъстоятелност не подлежи на спиране. С цитираното в жалбата определение № 196/08.03.10г. по ч.т.д.№ 168/10г. на ВКС, ІІ т.о. е оставено без уважение искане на спиране на изпълнението на решение за обявяване в несъстоятелност по реда на чл.309, ал.1, изр.2 във връзка с чл.282, ал.2 ГПК, а с определение № 101/06.02.12г. по ч.т.д.№ 858/11г. на ВКС, І т.о. е потвърдено въззивно определение, с което е отказано спиране на изпълнението на решение за обявяване в несъстоятелност като обезпечителна мярка по реда на чл.389 ГПК. Съображенията са, че решението по чл.711 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение съгласно нормата на чл.714 ТЗ, поради което съдебният акт проявява своето действие преди да е настъпил ефектът на силата на пресъдено нещо, което изключва възможността за спирането му.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК намира приложение по следните съображения:
Пловдивският апелативен съд е спрял производството по въззивното дело, образувано по жалба срещу решение на съда по несъстоятелността по чл.711 ТЗ, като е констатирал, че решението на Хасковския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.630, ал.1 ТЗ е отменено и с решение № 19/20.01.15г. по т.д.№ 29/14г. на Пловдивския апелативен съд е отхвърлена молбата на Министерство на земеделието и храните за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Това решение е обжалвано с касационна жалба, по която производството е висящо пред ВКС.
Съгласно нормата на чл.621а, ал.3 ТЗ в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно спиране на производството по съгласие на страните, но намират субсидиарно приложение разпоредбите на процесуалния закон, доколкото в част ІV на ТЗ за производството по несъстоятелност няма особени разпоредби. Следователно останалите основания за спиране по чл.229, ал.1 ГПК са приложими, ако са съвместими с характера на производството по несъстоятелност.
По силата на чл.714 ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, както и решението по чл.630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност – чл.634 ТЗ. Незабавното изпълнение на решенията по чл.630 ТЗ и чл.711 ТЗ изключва възможността изпълнението на същите да бъде спряно като обезпечителна мярка или по реда на чл.282 ГПК. От друга страна, отмяната на решението по чл.630 ГПК с невлязло в сила въззивно решение няма незабавно действие. В този смисъл е разпоредбата на чл.641 ТЗ, която урежда последиците на това решение относно наложените възбрани, запори и правомощията на длъжника и на синдика, но считано от влизането му в сила, а не от постановяването му.
С постановяването на въззивно решение за отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за отхвърляне на молбата на кредитора по чл.625 ТЗ, което не е влязло в сила, първоинстанционно решение на съда по несъстоятелността по чл.630 ТЗ продължава да подлежи на изпълнение. В тази хипотеза и решението за обявяване в несъстоятелност по чл.711 ТЗ също подлежи на незабавно изпълнение.
В случая въззивният съд е постановил спиране на производството по въззивната жалба срещу решението по чл.711 ТЗ, но изпълнението на първоинстанционното решение по чл.711 ТЗ не е спряно и същото подлежи на изпълнение. Произнасянето по жалбата срещу въззивното решение за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, е от значение за развитието на производството по несъстоятелност и съответно за произнасянето по въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността по чл.711 ТЗ.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че спиране на въззивното производство по жалба срещу решение по чл.711 ТЗ до приключване с влязло в сила решение на делото по молбата по чл.625 ТЗ е съвместимо с производството по несъстоятелност, поради което основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК намира приложение в посочената хипотеза.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.15г., с което Пловдивският апелативен съд е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ производството по в.т.д.№ 309/15г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.