О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 07.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 302 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. Р. от гр. К. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 23.10.2009г. по гр.д. №346/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Я. А. Я.,С. К. Я. и С. Я. Р.,че Я. А. Я. и С. К. Я. са собственици на 16 кв.м. площ от имот пл. №1396 в кв.128 по кад.план на гр. К. от 1999г.,предвидени за придаване към парцел **** в кв.128 по регулационния план на гр. К.,одобрен със заповед №937/27.11.1993г.,представляващи терен с триъгълна форма с граници: на изток ул.”Н”,на север УПИ ХХ-1396 и на юг-УПИ ІІІ-1398 и С. Я. Р. е осъдена да им предаде владението върху тези 16 кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога регулацията следва да се счита за приложена и по въпроса за допустимостта на предявения иск,по които е налице противоречива практика на съдилищата с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС. Поддържа се също така,че въззивният съд се е произнесъл и по въпросите възможно ли е частично да се отмени дворищнорегулационен план за част от имот без да се променят другите вътрешни граници на същия,както и възможно ли е приложението на §8 ДР на ЗУТ за вече приложена регулация или при вече зает имот от собственика,към чийто имот се придава част от съседен имот,които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Я. А. Я. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявеният ревандикационен иск е основателен, въззивният съд е приел,че по силата на подробен устройствен план,одобрен със заповед №938/27.11.1993г. 16 кв.м. от имота на праводателката на Я. А. и С. К. към имота на праводателката на С. Я. са придадени по регулация. Регулационният план за така придадената част обаче не е приложен до влизане в сила на ЗУТ /не е доказано заплащане на регулационните сметки за придаваемата част,нито за снабдяване на С. Я. с нотариален акт по чл.134,ал.2 ЗТСУ /отм./, поради което на основание §8,ал.1 ПР на ЗУТ слез изтичане на сроковете по §6,ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила,но неприложен дворищнорегулационен план от 1993г. е прекратено. Поради това е прието, че собствениците на съседните имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти,което е извършено със заповед №77/06.02.2006г., и да ревандикират съответните части.
Прието е,че С. Я. не е могла да придобие спорната част по давност с оглед изискването на чл.53-55 ППЗТСУ. Възражението за недопустимост на иска е прието за неоснователно,тъй като наведените в тази насока доводи касаят основателността на предявения иск.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса кога регулацията следва да се счита за приложена,в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на решение №1746/94г. на ВС,ІV ГО и решение №5844/1999г. на ВКС,ІІ ГО ,в които е прието,че регулацията се смята за приложена ако до деня на откриване на производството за изменение придадените имоти са били заети по законен ред или за тях е било изплатено обезщетение. В същия смисъл са и указанията по приложението на чл.32 ЗТСУ/отм./,дадени в ТР №1/1993г. на ОСГК на ВС.
В случая обаче изразеното в тези решения становище е неприложимо към разрешения от въззивния съд спор,доколкото производството по изменение на регулационния план е приключило през 2006г./заповед №77/06.02.2006г. е влязла в сила/,т.е. не е поставена на разглеждане хипотеза, при която предстои регулацията да бъде изменена. Освен това изразеното от въззивния съд становище досежно момента,в който регулацията следва да се счита приложена, е аналогично. Изводът,че към 2003г. регулацията не е била приложена е основан на констатацията за липса на плащане на дължимото обезщетение за придадените части и за липса на нотариален акт за тези части,т.е. липса на заемане на придадените части по законен ред.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска касаторът се позовава на решение №51/2005г. на ВКС,ІV ГО,в което е прието,че вещното действие на дворищнорегулационния план пречи да се уважи искът за собственост, предявен от собственика на съседния имот,от който е взето и придадено дворното място към урегулирания поземлен имот.
Аналогичен извод се съдържа и в обжалваното решение-прието е,че въпросът за вещното действие на дворищната регулация по отношение на придадените части касае основателността на иска,а в случая искът е основателен,тъй като отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1993г. е отпаднало,тъй като тази регулация не е приложена и съответно е изменена с последваща заповед от 2006г. Доводът,че в случая отговорът на този въпрос следва да бъде обвързан и с обстоятелството,че към момента на отпадане на отчуждителното действие на предходната регулация имотът не е собственост на лицето,което е притежавало собствеността към момента на влизане в сила на предходния регулационен план не може да бъде споделен, тъй като съгласно трайната практика на ВКС измененията на регулационния план касаят самия имот,независимо от промяната на титуляра на правото на собственост /отпадането на отчуждителното действие на предходния регулационен план не връща придадените към съседен имот части в патримониума на лицето,което е притежавало правото на собственост към момента на влизане в сила на предходната регулация/.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че поставените въпроси дали е възможно частично да се отмени дворищнорегулационен план за част от имота без да се променят другите му вътрешни граници, както и дали е възможно приложението на §8 ПР на ЗУТ за вече приложена регулация и възможно ли е дворищнорегулационният план да бъде отменен по искане на последващ приобретател са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото на първо място с оглед указанията,които ОСГТК на ВКС дава в ТР №1/2009г. по приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това следва да се отбележи, че така поставените въпроси са разрешени в производството по адм.д. №95/2006г. на С. окръжен съд,образувано по жалба на С. Я. срещу заповед №77/06.02.2006г. на кмета на гр. К.,с оглед на което в настоящето производство те не могат да бъдат пререшавани /участието на С. Я. в производството по адм.д. №95/2006г. препятствува възможността в исковото производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху влязлата в сила заповед №77/06.02.2006г.,а оттам и така поставените въпроси да бъдат предмет на разглеждане по реда на чл.290-293 ГПК/.
И тъй като не се установява въззивният съд да се е произнесъл по поставени въпроси,по които да е налице противоречива практика на съдилищата,нито в хода на въззивното производство да са били разрешени въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,настоящият състав приема,че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.10.2009г. по гр.д. №346/2009г. по описа на С. окръжен съд по подадената от С. Я. Р. касационна жалба вх. № 15990/09.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: