4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 11.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1988/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. Я. Д. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 231 от 25.01.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 5938 от 15.11.2016г. по гр.д.№ 597/2016г. в частта, в която е е уважен иска по чл. 108 ЗС за стопанска постройка само до 1/4 ид.ч. и е потвърдено отхвърлителното решение на Районния съд – Р. № 4586 от 19.07.2016г. по гр.д.№ 209/2015 г. по ревандикационния иск отношение на 1/7 ид.ч. от дюкянския етаж в жилищната сграда, построена в УПИ ІХ -477 кв.30 по плана на [населено място], [община].
Ответниците на са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86 / 2017г. поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение № 5938 от 15.11.2016г. по гр.д.№ 597/2016г. в обжалваната част за стопанската постройка, Благоевградският окръжен съд е приел за установено по отношение на И. В. М., В. Г. М. и Д. И. М., че Б. Я. Д. , Ц. Я. С. и К. Я. М. са собственици на 1/4 ид.ч. /квотата на касатора Б. Я. Д. не е определена самостоятелно/ от стопанска постройка със застроена площ от 57 кв.м., изградена върху УПИ IX – 477 в кв.30 по регулационния план на [населено място], [община] с площ от 1167 кв.м. и е осъдил ответниците да предадат владението на тази идеална част от имота на основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е приел, че стопанската постройка е построена в дворното място, собственост на общия на страните наследодател Д. И. М., починал на 20.02.1984г. и съпругата му Ц. А. М. , починала на 21.10.1985г., без да е учредявано право на строеж. Затова макар да е построена от неговия син и пряк наследодател на ищците Я. Д. М. , починал на 12.05.1990г., сградата не е придобита от него в изключителна собственост, тъй като ищците не са твърдяли и не са доказали друг придобивен способ по чл. 77 ЗС извън приращението.
По ревандикационния иск за 1/7 ид.ч. от дюканския етаж в жилищната сграда, построена в УПИ IX – 477 в кв.30 по плана на [населено място], съдът е приел, че е бил собственост на общия наследодател Д. И. М., бил е отчужден и реституцията е настъпила по реда на ЗВСМРСА в патримониума на всички негови низходящи наследници /деца/, които са придобили по 1/7 ид.ч. по наследствено правоприемство. При извършване на продажбата, оформена с нотариален акт №193 / 1997г., праводателите на ответника по делото Д. И. М. , които не са притежавали целия дюкянски етаж, а само 1/7 от него, са могли да се разпоредят валидно само с тази част и поради това е възникнала съсобственост между Д. И. М. и останалите наследници на дядо му и баба му. Тази съсобственост е смесена – по сделка и по наследяване при презумиране на намерението на Д. И. М. да държи имота като свой на основание чл.69 ЗС съгласно ТР №1/2012г. на ВКС, ОСГК. След продажбата, оформена с нот.акт № 193/1997г. Д. И. М. е упражнявал владение върху целия дюкянски етаж непрекъснато и явно в продължение на повече от 10г. и при отблъскване владението на ищците. Придобивната давност не е била прекъсната на основанията,посочени в чл.116 ЗЗД и е изтекла към 20.12.2007г. – осем години преди предявяване на настоящия иск. По тези съображения съдът е приел, че ищците по делото, наследници на Я. Д. М. , син на общия наследодател Д. И. М., починал през 1984г. са загубили правото на собственост на наследствената 1/7 ид.ч. и предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване дали купувачът на наследствен дял в нарушение на чл. 33 ал.1 ЗС е съсобственик на наследството или е държател на наследствена част на баща си – продавач, един от наследниците на имота, не е обуславящ за делото, защото съдът не го е разглеждал. Той не е бил и длъжен да изследва дали са били осъществени предпоставките на чл. 33 ал.1 ЗС, защото неспазване на изискването на закона съсобственикът да предложи на другите съсобственици да купят неговата част не води до недействителност на договора, за което съдът има задължение да следи служебно. Продажбата, извършена в нарушение на чл. 33 ал.1 ЗС е валидна, но другият съсобственик разполага с възможност да предяви иска по чл. 33 ал.2 ЗС, който е конститутивен. Такъв иск в настоящото производство не е предявен и съдът не го е разглеждал. В случая е извършено разпореждане със сънаследствен имот и това разпореждане е относително недействително на основание чл. 76 ЗН съгласно ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК. На такава недействителност ищците също не са се позовали и съдът не се е произнасял по приложението на чл. 76 ЗН.
Правният въпрос дали договорът за продажба на наследство е противопоставим на останалите наследници , без праводателят да е обективирал намерението си за завладяване на частите на останалите наследници, е неточно формулиран. Продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД не е извършвана от сънаследниците, а ако касаторът има предвид разпореждане с наследствен дял, а не продажба на наследство, по отношение на това разпореждане важи казаното по първия въпрос по приложението на чл. 76 ЗН. С оглед мотивите на въззивния съд въпросът би могъл да се доуточни в смисъл дали е валидно разпореждането с идеални части, които не принадлежат на прехвърлителя и дали то е противопоставимо на действителния собственик. Този въпрос е разрешаван еднозначно в съдебната практика на ВКС в смисъл, че при деривативните способи праводателят не може да прехвърли права, ако не ги притежава т.е. договорът не може да има транслативен ефект. В случая съдът в съответствие с тази практика е приел, че разпореждането с нот.акт № 193/1997 г. е породило транслативен ефект само за 1/7 ид.ч., а останалите 6/7 ид.ч. приобретателят е придобил по давност.
Правният въпрос при спор за собственост на идеални части от реституиран имот, на кого се възлага доказателствената тежест – на третото лице, че владее целия имот или на наследниците, че не са загубили правото си на собственост засяга приложението на чл. 154 ГПК. Съдът в обжалваното решение е приложил разпоредбата според точния й смисъл, съобразявайки практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г., на ВКС IV г. о. и др. Не е възложено в тежест на ищците да доказват, че не са загубили правото си на собственост, а съдът е приел, че то е изгубено , защото ответникът Д. И. М. е доказал правоизключващото си възражение за придобивна давност.
Въпросите дали е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС за стопанска постройка, изградена от наследодателя при действието на ЗПИНМ /отм./ в съсобствен имот на него и баща му и неговите наследници, приели наследството чрез обективни действия и дали те придобиват собствеността върху целия обект или само на идеалната част, съответстваща на правото на собственост, не е обуславящ за делото, защото не е разглеждан от въззивния съд поради липса на твърдения в исковата молба за придобиване на тази стопанска сграда по давност. Въпросът от кой момент тече придобивната давност – от датата на договора за продажба или този срок не е започнал да тече, не е правен, а фактически и не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017г., касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 5938 от 15.11.2016г. по гр.д.№ 597/2016г. в обжалваната от Б. Я. Д. пред Върховния касационен съд част по исковете с правно основание чл. 108 ЗС за частта, в която е отхвърлен иска за 1/7 ид.ч. от дюкянския етаж в жилищната сграда, построена в УПИ ІХ -477 кв.30 по плана на [населено място], [община] и за 3/4 ид.ч. от стопанската постройка в същото дворно място.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: