О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
[населено място], 14.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1795/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение № 94/20.03.2018 г. по т.д.№ 43/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 327 /03.11.2017 г. по т.д.№ 111/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора.С потвърденото решение е уважен предявеният от М. М., бивш синдик на „Маркели„ЕАД / в несъстоятелност /, иск по чл.694 ал.2 т.2 ТЗ, като е установено вземане на същия към дружеството в несъстоятелност, от възнаграждение като синдик, в размер на 27 000 лева, за периода 07.10.2011 г. – 31.12.2013 г., включено в допълнителен списък на приети вземания, обявен в ТР на 21.02.2017 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като постановен в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че неправилно въззивният съд е предпоставил изискуемостта на възнаграждението на синдика, дължимо по закон ежемесечно, от наличието на парични средства за удовлетворяването му. Липсата на средства в масата на несъстоятелността, според касатора, е предпоставяла действия на синдика по изискване от съда по несъстоятелността предплащането на разноски от кредиторите на несъстоятелността , по реда на чл.629б ТЗ, респ. приложението на чл.632 ал.5 ТЗ.Страната намира неправилен отказа на съда да приложи общите правила на гражданското право, спрямо възнаграждението на синдика, приемайки го за „специален” вид вземане, предвид квалификацията му на „разноска по несъстоятелността„ и съобразно чл.723 ТЗ. Оспорва правилността на отказа на съда да квалифицира вземането от текущо възнаграждение на синдика като периодично плащане, погасяващо се по давност, съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД. Процесуални нарушения, въпреки въвеждането им като касационен довод, не са релевирани.
Ответната страна – М. М. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, излагайки по същество съображения в подкрепа на изводите на въззивния съд .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът е бивш синдик на „Маркели „ЕАД / в несъстоятелност /, като след освобождаването му е предявил вземане от текущи възнаграждения като синдик, за периода 07.10.2011 г. – 30.03.2015 г., в размер на 1000 лева месечно – с молба от 21.04.2015 г..Вземането е прието от новия синдик на дружеството , в общ размер от 42 000 лева, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ – като разноски по несъстоятелността. Ответникът – Национална агенция по приходите – в качеството си на кредитор на несъстоятелността на „ Маркели„ЕАД , е предявил възражение срещу приемането на вземането на М. М.,за периода 01.07.2011 г. – 31.12.2013 г., позовавайки се на погасяването му с кратката погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД , в качеството му на периодично плащане. С определение № 432/12.04.2017 г. по т.д.№ 397/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, вземане от възнаграждение на М. М., в размер на 27 000 лева , за периода 01.07.2011г. – 31.12.2013 г., е изключено от допълнителния списък на приети вземания. Това е предпоставило и правния интерес от предявяването на иска по чл. 694 ал.2 т.2 ТЗ.
Първоинстанционният съд е уважил иска, а въззивният потвърдил решението му. Приел е, че макар дължимо ежемесечно, вземането от текущо възнаграждение на синдика се изплаща при наличие на парични средства в масата на несъстоятелността. Липсата на такива, според съда, предпоставя изискуемост на вземането към последващ момент, когато постъпят такива парични средства, т.е. последното е условие за заплащането му и докато не е настъпило давност не тече. Съдът е приел, че след като не е изплатено, няма пречка възнаграждението да бъде включено за удовлетворяване при разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелността, в поредност по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ, като разноски по несъстоятелността.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Възнаграждението на синдика периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД ли е , съобразно определението дадено в ТР № 3/18.05.22012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС ? ; 2/ При освобождаване на синдика и неиздълженост на възнагражденията му като синдик, има ли краен момент, в който може да се претендира текущото възнаграждение ?; 3/ Превръща ли се освободеният синдик в кредитор на несъстоятелността и следва ли същият да предяви вземанията си по реда на чл.688 ал.3 ТЗ или за вземанията му съдът и/или новоназначеният синдик следят служебно , без да е необходимо да бъдат сезирани от вече освободения синдик ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ , поради необходимост от тълкуване на чл.723 т.2 ТЗ във връзка с чл.722 ал.1 т.3 ТЗ и доколко с квалифицирането му като „разноски по несъстоятелността„,последните – удовлетворими чрез разпределение на средствата от масата на несъстоятелността, съобразно поредността в чл.722 ал.2 т.3 ТЗ, текущото възнаграждение на синдика по чл.661 ал.1 ТЗ придобива специфика, променяща момента му на изискуемост, независимо от определянето му като дължимо ежемесечно, съгласно ал.3 на същата разпоредба, който момент на изискуемост предпоставя и началото на погасителната давност.
Първите два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.Въззивният съд не е отрекъл характеристиката на текущото възнаграждение на синдика, като периодично плащане, но е предпоставил изискуемостта му и от настъпването на условие – постъпването на достатъчно средства в масата на несъстоятелността, за да би било удовлетворено. В този смисъл, решаващият извод на въззивния съд е основан не на краен , а на друг възможен, въпреки нормата на чл.661 ал.3 ТЗ, момент на изискуемост на вземането от текущо възнаграждение. С оглед така възприетото, общият селективен критерий по чл.280 ГПК се явява удовлетворен от третия формулиран въпрос, обобщим до това : Неудовлетворените съобразно чл.661 ал.3 ТЗ вземания от текущо възнаграждение на синдика подлежат ли на предявяване в производството по несъстоятелност, за да биха се ползвали от последиците на спиране на давността, съгласно чл.685а ТЗ или като „разноски по несъстоятелността„ по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ вр. чл.723 т.2 ТЗ, подлежат на удовлетворяване, предпоставено единствено от наличието на достатъчно средства в масата на несъстоятелността и без за същите да са приложими правилата на погасителната давност ? Обоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото визирането на възнагражденията като „ разноски по несъстоятелността „ и фигурирането на последните, без ограничение на видовете такива по чл.723 ТЗ, в реда за разпределение по чл.722 ТЗ, предпоставят неяснота относно възможността текущото възнаграждение на синдика да би било изплатено по начин, различен от ежемесечното му удовлетворяване и какви биха били евентуалните предпоставки за това , вкл. подлежи ли на предявяване като вземане на кредитор.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 / 20.03.2018 г. по т.д.№ 43/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС, за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: