5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 14.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2303 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Краси Арсенов, срещу решение № 2134 от 24.11.2014г. по т.д. № 1536/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решение № 223 от 05.02.2014г. по т.д. № 4045/2011г. на СГС, ТО, VI-16 състав, са отменени на основание чл.71 ТЗ решение от 03.11.2009г. на Съвета на директорите на [фирма] за увеличаване на капитала на дружеството от 50 000 лева на 3 050 000 лева чрез издаване на емисия от 300 000 броя налични поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от 10 лева, както и решение от 11.12.2009г. на Съвета на директорите на [фирма] за увеличаване на капитала на дружеството от 50 000 лева на 2 450 000 лева чрез издаване на емисия от 240 000 броя налични поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от 10 лева, и касаторът [фирма] е осъден да заплати на държавата, чрез министъра на земеделието и храните, разноски за първата инстанция в размер на 1 080 лева и за втората инстанция в размер на 1 080 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, както и е необосновано. Поддържа, че по делото е безспорно установено и страните не са спорили пред първоинстанционния съд, че не е било дадено съгласие от АПСК за увеличаване на капитала на дружеството и такова не е било поискано. Оспорва правните изводи на въззивния съд и даденото от него тълкуване на чл.28 ЗПСК по отношение на нормите, касаещи правомощие на субектите, участващи в административноправната процедура по уведомяване. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По отношение на „въпросите от процесуален характер“ сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, по отношение на който е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че правният въпрос, който е включен в предмета на спора и има значение за изхода по конкретното дело е въведен и индивидуализиран чрез основанието на иска и въззивната жалба. Сочи, че ищецът и въззивник по делото е твърдял, че е нарушена императивната разпоредба на чл.28, ал.7 вр. ал.8 ЗПСК, като нарушението се изразява в непредоставянето на разрешение от АПСК за намаляване на участието на държавата в дружеството – ответник. Първоинстанционният съд е споделил тезата на ответника, че нормата на чл.28, ал.8 ЗПСК изключва приложното поле на нормата на чл.28, ал.7 ЗПСК, но въззивният съд е постановил решение в противоположния смисъл, като е споделил становището, че нормата на чл.28, ал.7 ЗПСК не допуска изключение, включително в хипотезата на чл.28, ал.8 ЗПСК. Поради това твърди, че горният въпрос е разгледан и решен противоречиво от първоинстанционния и от въззивния съд, като при направения от въззивния съд анализ на правната норма на чл.28, ал.7 и ал.8 ЗПСК от негова страна се достига до решителни мотиви, които са в пряко противоречие с волята на законодателя и по същество обезсмислят и правят невъзможно приложното поле на нормата на чл.28, ал.8 ЗПСК. Поради това счита, че тълкуването на закона от страна на въззивния съд във връзка с целта и смисъла на закона е неправилно, без логическа и систематическа връзка с останалите норми от закона, при неправилен смислов, граматически и исторически анализ. Поради липса на съдебна практика по този въпрос, поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения във връзка с предложеното от него тълкуване на нормите на чл.28, ал.7 и ал.8 ЗПСК. По отношение на въпросите от процесуален характер поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че при разглеждането на правния въпрос – даването на разрешение от АПСК за намаляване на държавното участие в капитала, ясно се установява, че въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е вменил тежестта за доказване на това обстоятелство на ищеца, но самият въззивен съд абсолютно неправилно е стигнал до извода, че обстоятелството е безспорно, въпреки че е било спорно и е била разпределена доказателствената тежест върху ищеца. Твърди, че при доклада на въззивната инстанция не се посочва ново разпределение на доказателствената тежест, както и не е прието за безспорно установено, че такова разрешение не съществува, а е постановено решение в обратния смисъл. Твърди, че процесното решение е в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Поддържа още, че извън основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по този процесуалноправен въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация държавата, чрез министъра на земеделието и храните оспорва касационната жалба. Поддържа, че изложението към касационната жалба не съдържа конкретно твърдение кой е противоречиво решаваният от съдилищата въпрос, както и че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач на ищеца [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а единствено е изброил последователно твърденията на ищеца и въззивниците, както и тези на ответника, обстоятелствата, приети от първоинстанционния и въззивния съд във връзка с основанието на иска. Поради това счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че във въззивната жалба няма оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка и че след служебна проверка е установил, че тя е изяснена вярно и затова ново обсъждане на доказателствата не се налага. Приел е, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като с редуцирането на процентното изражение на участието му в капитала до 0.399 % ще изгуби правата си по чл.223 ТЗ, по чл.223а ТЗ, по чл.240а ТЗ и по чл.251а ТЗ.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че не е било дадено от АПСК съгласие по чл.28, ал.7 ЗПСК, а такова не е било и поискано. Поради това е приел, че трябва да се приеме за доказан фактът, че установеното в закона изискване не е било спазено, което означава, че решенията на управителния орган са били взети в нарушение на императивна правна норма и затова са нищожни. Счел е, че първоинстанционният съд е обосновал своя решаващ извод на неправилното тълкуване на чл.28, ал.7 и ал.8 ЗПСК, като е изложил съображения, че тълкувайки тези две норми съобразно правилата на чл.46 ЗНА, може да бъде изведен само един ясен и категоричен извод – при всички случаи, когато се намалява държавното участие в капитала на търговското дружество, се изисква предварителното съгласие на АПСК. Заключил е, че липсата на такова съгласие в конкретния случай води след себе си като последица недействителността на атакуваните решения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради допуснато процесуално нарушение и нарушение на материалния закон – неправилно приложение на чл.28, ал.7 и ал.8 ЗПСК, като е изложил подробни съображения как следва да се тълкуват посочените разпоредби. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и е от значение за изхода на делото, е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2134 от 24.11.2014г. по т.д. № 1536/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: