О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София 17.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1535 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. С. чрез адв.Р. Д. и адв.А. Д. срещу решение № 110 от 6.07.11г.по в.гр.дело № 277/11г.на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 312 от 19.03.11г.по гр.дело № 2261/10г.на Окръжен съд-Варна.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск срещу [фирма] [населено място] за заплащане на сумата от 18 000 евро,представляващи получен заем по разписка от 27.10.08г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата не е доказала сключването на твърдения в исковата молба договор за заем,следователно и съществуващото по него задължение на ответника.Изложил е съображения,че разписката е само форма за доказване на този договор,като тя трябва да съдържа изрично волеизявление за получаване на сумата,а не само за задължение за плащане,без да е посочено основанието за това задължение.От данните по делото съдът е приел,че сумата е платена по предварителен договор за замяна на недвижими имоти,който не е развален и съществува възможност да бъде изпълнен.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По поставения от жалбоподателката въпрос за значението на разписката като частен свидетелстващ документ, служеща за форма за доказване на договор за заем и съдържаща изрично задължение сумата по заема да се върне,следва ли да съдържа и волеизявление,че подлежащата на връщане сума е получена има задължителна практика на Върховния касационен съд,обективирана в решение № 390 от 20.05.10г.по гр.дело № 134/10г.на ІV г.о.; решение №837 от 13.12.10г.по гр.дело № 1727/09г.на ІV г.о.; решение № 20 от 2.02.11г.по гр.дело № 620/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.Правните субекти си предават суми на различни основания.Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг,може да е в изпълнение на сключен друг договор и т.н.При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата да се презумира,че страните сключват договор за заем.Аналогично е положението,когато едно лице издава разписка,че дължи определена сума пари.При липса на други данни не може да се презумира от признаване на задължението,че то е възникнало от заемен договор.Възможно е това задължение да произтича от друг източник.Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за заем носи ищецът,защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 110 от 6.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 277/11г.на Апелативен съд –Варна.
ОСЪЖДА А. С. С.,с адрес :гр.Варна, [улица],ет.2,ап.28 да заплати на [фирма] [населено място],к.к.”Ч.”№ ,къща сумата 1000 лв /хиляда/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.