4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 585
С., 17.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 567/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Б.” [населено място] срещу решение № 167 от 22.01.2010 г. по 1715/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 02.04.2009 г. по гр.д.№ 2216/2007 г. на Софийски градски съд. С последното е уважен предявения от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 51 423.13 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси от материалното право, като този за необходимостта от съвместяване на качеството на наемодател с това на собственик на имота или вещта като условие за валидност на сделката, който въпрос бил разрешен в противоречие с Решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС по гр.д.№ 118/98 г., 5-членен състав, с което било прието, че независимо от облигационния характер на наемното правоотношение наемодател може да бъде само собственикът на вещта или носителят на ограничено вещно право, както и наемател с права да я преотдава основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като същевременно по този въпрос се поддържа и т.3 от цитираната разпоредба, аргументирна с необходимостта от произнасяне по въпроса може ли несобственик, владелец или държател на вещта да бъде наемодател, което противоречало на чл.93 и чл.56 ЗС и на чл.234 ЗЗД.
Като втори въпрос се повдига този за правомощията на председателят на Кооперацията да сключва договори за наем, без да е оправомощен от ОС или УС, като поддържа, че под влияние на чл.229 ал.2 ТЗ съдилищата разширявали тези правомощия, с което се нарушавали императивни разпоредби на ЗК – чл.15, 21 и 26 поради което счита, че отговорът на въпроса може ли да се прилага общ закон, когато има специален е от съществено значение да точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалбата, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието за установено, че ответната кооперация продължила и след прекратяване на договора с ищеца да ползва отдадените й под наем помещения, представляващи временни постройки. За същите според съда се дължи не наемната цена, а среднопазарната цена, тъй като тя представлява пропуснатата полза. Възражението на кооперацията, че договорът е нищожен поради липса на предмет, обосновано с характера на постройките като временни, е счетено за неоснователно, като е посочено, че това обстоятелство – липсата на учредено право на строеж е относимо към вещно-правния режим на постройките и възможността да бъдат прехвърляни, но не е от характер, който да ограничава участието им в търговския оборот, респ. да бъдат отдавани под наем. Липсата на доказателства за собствеността на наемодателя е неотносима според съда, доколкото Кооперацията не е представила доказателства, че е придобила право на собственост върху терена и несъщестуващо или отпаднало основание за ползването им от ищеца. За неоснователно е счетено и второто възражение за нищожност поради липса на заявено съгласие за сключването му с несобственик на имота, по което са изложени съображения, че правото на собственост не е елемент от съдържанието на наемното правоотношение.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касация.
Поставеният въпрос следва ли наемодателят на отдадената под наем вещ да съвместява едновременно с това и качеството на неин собственик може да е важен, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има установена съдебна практика и тя е съобразена от въззивния съд. Същата е последователна в становището си относно възможността договор за наем да се сключи и от несобственик на наетата вещ и относно правото на наемодателя да предяви иск за заплащане на обезщетение и за връщане на имота след изтичане на срока на договора. Същевременно не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неотносимо е представеното Решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС по гр.д.№ 118/98 г., 5-членен състав тъй като с него е разрешен материалноправен въпрос, свързан с действителност на договор за наем в хипотезата на сливане на собственика и наемателя на вещта в лицето на един и същи правен субект, какъвто не е настоящия случай.
Изложеният от жалбоподателя въпрос правилно ли съдът е приложил общия закон, когато има специален закон – ЗК, не е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по въпроса има трайно установена практика, според която специалният закон изключва прилагането на общия. Оплакването на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда относно възраженията за нищожност на договора за наем и анекса, като сключени от представителя на кооперацията без решение на ОС или на УС на кооперацията са оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК, които не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като не осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице установените от закона изисквания за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 22.01.2010 г. по 1715/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: