3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 19 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4745/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Л. Н. А. от [населено място], С. Д. Д. от [населено място], Р. Й. К. от [населено място], С. Р. Ц. от [населено място], М. И. Р. от [населено място], С. Х. М. от [населено място], Д. Н. Д. от [населено място], Е. Н. С. от [населено място], И. В. П. от [населено място], К. Р. С. от [населено място], П. Й. П. от [населено място], В. В. Б. от [населено място], А. Д. М. от [населено място], К. Д. В. от [населено място], В. В. Ш. от [населено място], С. Д. С. от [населено място], Д. В. К. от [населено място], Ю. Й. Б. от [населено място], П. Д. К. от [населено място], С. Ц. П. от [населено място], З. Ж. С. от [населено място], Р. К. Б. от [населено място], С. Б. Б. от [населено място], С. И. С. от [населено място], Т. С. И. от [населено място], К. Т. К. от [населено място], В. Б. М. от [населено място], Д. Г. Д. от [населено място], обл. В., Г. И. Ш. от [населено място], Н. С. Н. от [населено място], Р. Н. Н. от [населено място], И. М. И. от [населено място], М. И. Г. от [населено място], Т. М. Т. от [населено място], С. С. Ч. от [населено място], Г. Г. Г. от [населено място], А. К. А. от [населено място] и Б. Я. Р. от [населено място], подадена от процесуалния им представител адвокат С. С., срещу определение № 542 от 30.08.2016 г. по в.ч.гр.д. № 405/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1695 от 07.07.2016 г. по гр. дело № 1079/2016 г. на Варненския окръжен съд в прекратителната му част и делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд.
Според въззивния съд са предявени множество обективно и субективно съединени искове за вземания от трудови възнаграждения и обезщетения срещу първия ответник като работодател на ищците и срещу втория ответник като беърбоут чартьор на кораба по смисъла на § 1а, т. 17 от ДР на К.. Въззивният съд е приел, че наличието на солидарност между двамата ответници е без значение за определяне характера на спора, който е трудов, а подсъдността му е на районния съд, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.
Жалбоподателите считат, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Поставени са следните правни въпроси, за които се сочи наличие основанията за касационно обжалване съответно по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по първия въпрос и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по втория въпрос:
1/ Солидарна ли е отговорността на беърбоут чартьора по отношение на трети за договора за беърбоут чартър лица за обезщетение на вреди, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения на членове на екипажа на кораба?
2/ На кой съд са родово подсъдни дела с интерес над 25 000 лева, Посочени са решение № 49 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 891/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 220 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1180/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 121 от 14.03.2011г. по гр.д. № 977/2010 г. на ІV г.о. и решение № 8 от 01.02.2012 г. по гр.д. № 1011/2011г. на ВКС, ІV г.о./.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси са неотносими. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивният съд в случая е приел, че подсъдността е на районния съд на основание чл.104, т.4 ГПК, тъй като исковете са за трудови възнаграждения и обезщетения, поради което делото е за трудови спорове, независимо от това дали пасивно легитимирани според твърденията в исковата молба са един или повече от един работодател при условията на чл.123 КТ и чл.123а КТ.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 542 от 30.08.2016 г. по в.ч.гр.д. № 405/2016 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.