О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 02.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№6545 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. С. срещу определение №2244 от 05.06.2013г. по гр.д.№787/13г. на Варненския окръжен съд.
С обжалваното определение състав на въззивния съд е потвърдил определение №2397/14.02.13г. на Варненския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от С. Д. С. срещу [фирма] [населено място] иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5850лв. представляваща неустойка по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, както и 117 лв. – разноски по заповедното производство. Въззивният съд е приел, че за това вземане е била издадена заповед за изпълнение, срещу която има специален ред за защита – чл.414 и чл.423 ГПК. Пропускането на тези възможности лишава длъжника от правото да води иск за установяване недължимост на вземането, освен при условията на чл.424 ГПК. В случая обаче той не е посочил в исковата си молба основания по този текст – наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които да не са му били известни до изтичане на срока за подаване на възражението или да не е могъл да се снабди с тях в същия срок. Извън тези хипотези отрицателният установителен иск е недопустим и правилно производството по него е било прекратено от първата инстанция.
В частната касационна жалба се поддържа, че съдът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като не му е дал възможност да установи недължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. Поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване във връзка с процесуалноправния въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК при издадена заповед за изпълнение.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване преграждащо определение на съда.
Не са налице обаче сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е определящ за изхода на настоящото дело, но по него има установена трайна практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено. Приема се, че е създаден специален ред за защита срещу издадена заповед за изпълнение, който изключва възможността да се предяви иск по чл.124, ал.1 ГПК за оспорване на съществуването на вземането по тази заповед. В този смисъл е например определение №643 от 02.11.09г. по ч.т.д.№680/2009г. на ВКС, ІІ ТО, определение №244 от 12.05.10г. по ч.гр.д.№180/10г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №15/10.01.12г. по ч.т.д.№7764/11г. на ІІ ТО и др. Посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС и по-конкретно – ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство, ППВС №1/1985г. за второинстанционното производство; ППВС №3/1983г. по прилагането на ЗЖСК; ППВС №6/1976г. по н.д.№9/76г. за повишаване качеството и ефективността на правосъдието, ППВС №7/1978г. и ППВС №8/1980г. за защита на социалистическата собственост не третират въпроса, който е поставен от жалбоподателя и който е предмет на настоящото производство. Тази задължителна практика на ВС и ВКС е неотносима към настоящото дело, тъй като е създадена преди въвеждането на института на заповедното производство и няма как да даде отговор на въпроса, който е определящ по настоящото дело. Определение №164 от 23.07.09г. по ч.гр.д.№368/2009г. на Хасковския ОС е постановено по повод друг иск – иск по чл.422 ГПК, който кредиторът предявява за установяване на вземането си при своевременно подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Това определение няма връзка с настоящото дело, образувано по повод искова молба на длъжника за оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение. Различните искове по двете дела изключват възможността за наличие на противоречива практика по един и същи правен въпрос, т.е. изключено е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след като по поставения въпрос има непротиворечива практика на ВКС и обжалваното определение не противоречи на тази практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2244 от 05.06.2013г. по гр.д.№787/13г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: