О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 20.10. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 4818/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Д. и В. Л. Д. от [населено място], чрез адв. В. В. против определение № 1540 от 13.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1298/2015 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по жалбата К. Г. К., чрез адвокат Е. М. е подал писмен отговор, с който счита същата за неоснователна. Останалите ответници не депозират отговор.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение № 2795 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 17085/2013 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него е изменил на основание чл. 248 ГПК решение № 5784 от 04.12.2014 г. по същото дело, като е отхвърлил претенцията на ищците, касатори по настоящото производство, за разноски в първата инстанция в размер на 4 196, 31 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ответниците в първоинстанционното производство с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и са обосновали възраженията си за недопустимост на исковата претенция поради липсата на правен спор с ищците, тъй като никой от тях не е претендирал да е собственик на процесния имот.
Срещу така постановеното въззивно определение В. В. Д. и В. Л. Д. подават частна касационна жалба, предмет на настоящото производство, в която правят оплаквания за неговата неправилност и искат отмяната му. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК частните жалбоподатели обуславят предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК със следните два правни въпроса: може ли страната по делото да поиска изменение или допълване на определението за разноските, ако до даване ход на устните състезания по делото не е направила възражения за прекомерност или недължимост на разноските в срока по чл. 78, ал. 5 ГПК при представянето на списъка на същите и може ли в последствие ако не е направила такова възражение да иска изменение на решението /определението/ в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и в чия тежест следва да бъдат възложени разноските по делото, ако ответникът с отговора на исковата молба е оспорил исковата претенция и в случай, че по делото не са събрани доказателства от които може да се установи, дали ответниците са дали повод за завеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Изведените въпроси нямат горепосоченото правно значение. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият изведен въпрос не притежава горепосочената характеризтика, тъй като е несъотносим към изводите на въззивния съд. Въпросът касае възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК на една от страните по делото, а не се отнася за всички направени до делото разноски. Става дума за две различни хипотези, като случаят който разглеждат касаторите се отнася единствено и само относно размера на адвокатското възнаграждение, а не до това дали принципно възнаграждение се дължи наред с останалите направени по делото разноски.
Вторият правен въпрос също не е от значение за изхода на спора, тъй като ответниците по иска не са оспорили неговата основателност, а единствено и само негова допустимост. Видно от определение № 8580 от 10.06.2014 г., допълнено с определение № 8644 от 11.06.2014 г. по гр. д. № 17085/2013 г. на Варненския районен съд още в доклада по делото първоинстанционният съд изрично е приел, че липсва оспорване от страна на ответниците на ищцовата претенция за собственост на процесния имот. Посоченият от касаторите въпрос би имал обуславящо правно значение за изхода на спора единствено и само ако ответниците бяха възразили срещу иска по същество.
К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Ето защо обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1540 от 13.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1298/2015 г. на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: