3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 20,09,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2653 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 998/29.ІІІ.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против разпореждане № 863 на Благоевградския ОС от 6.ІІІ.2013 г. по гр. дело № 603/2012 г., с което – като процесуално недопустима – е била върната касационна жалба на търговеца застраховател срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 433/29.ХІ.2012 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното прекратително разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му и допускане на редовната касационна жалба на застрахователното д-во до разглеждане в пр-во по чл. 288 ГПК. Инвокира се довод, че в случая въззивната инстанция само била посочила, че касационната жалба се явява процесуално недопустима – на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, „но без да обясни защо смята така”.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на наведените от застрахователя оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, частната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Във финалната част от диспозитива на атакуваното с върнатата касационна жалба на застрахователя въззивно решение № 433/29.ХІ.2012 г. по гр. д. № 603/2012 г. изрично е било посочено, че то „не подлежи на касационно обжалване”. Същевременно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК дословно гласи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. При съобразяване цената на предявения по делото положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК – във вр. 213 КЗ /относно съществуването на парично вземане в размер на 7 706.39 лв./, както и на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т.т. 6 и 15 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ – за абсолютния характер на застрахователните сделки и на лизинга, но също и на обстоятелството, че страните по спора са имали качеството на търговци, настоящият частен жалбоподател е могъл да разбере, че доколкото цената на неговия иск попада под предела на втория, установен в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум, това именно е конкретното основание /”обяснение”/ за връщане на неговата касационна жалба по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Ирелевантно е обстоятелството, че както първоинстанционното, така и въззивното решение, са били постановени по „граждански” дела, образувани пред съответните по степен съдилища. В действителност тяхното процесуалноправно естество е на търговски дела, доколкото спорът е бил съсредоточен върху неизпълнението на търговски сделки от категорията на абсолютните.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 863 на Благоевградския окръжен съд от 30.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 212/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2