4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585/21.11.2017 г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2058/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
С oпределение №274/30.06.2017 г. по ч.т.д. № 12/17 г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил разпореждане №1117/ 03.06.2016 г., постановено по в.т.д.№1118/15 г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК е разпоредено връщането на касационната жалба,подадена от [фирма].
Срещу това определение на ПАС е подадена частна касационна жалба от [фирма] с оплаквания за неправилност. Изразява се несъгласие с изводите на съда за търговски характер на спора,обосновали недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК – поради цена на исковете под 20 000 лв.Гражданско-правният характер на спора жалбоподателят обосновава с доводи за необходимост от разрешаване на въпроси от семеен и наследствен характер по отношение на подлежащия на изплащане дружествен дял на наследодателя на ищците. Претендира се отмяна на определението на апелативния съд и връщане на делото за администриране на касационната жалба.
Ответниците по частната касационна жалба Д. А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Б. поддържат становище за недопустимост на частната касационна жалба на основание чл.274 ал.4 ГПК, за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението и за неоснователност на доводите по същество срещу него.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК.Доколкото предметът на спора в това производство е свързан с разрешаването на въпроса за характера на предявените искове – граждански или търговски,съставът приема,че основание за приложимост на разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК липсва,а частната касационна жалба следва да се приеме за процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
РС Казанлък е сезиран с искова молба от Д. А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Б., явяващи се в качеството им на законни наследници на С. И. Б. – съдружник в ответното дружество [фирма],чието членство е прекратено със смъртта му.Предмет на исковете е претенция на всеки от ищците за изплащане на основание чл.125 ал.3 ТЗ на полагащата му се част от дружествения дял на общия им наследодател,предявени частично в размер на сумите по 10 100 лв. за всеки.
На първа инстанция делото е приключило с решение,с което така предявените искове са уважени.Решението е потвърдено с въззивно решение на СтЗОС. Срещу него е подадена касационна жалба,която с разпореждане от 03.06.16г. на СтЗОС е върната на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
Сезиран с частна жалба срещу този съдебен акт, Пловдивски апелативен съд се е произнесъл с атакуваното по настоящия ред определение.За да потвърди връщането на касационната жалба въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд е бил сезиран с три частични иска с цена под 20 000 лв.Доколкото същите намират правното си основание в разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ и касаят правоотношение,породено от прекратяването на участието на съдружника в търговско дружество,страна по спора, ПАС ги е определил като търговски спорове по смисъла на чл.365 т.3 ГПК.Отрекъл е те да касаят установяване на наследствени права,тъй като последните са определени в самия закон и,тъй като съставът на СтЗОС е съобразил цената на исковете с приложимата правна норма относно обжалваемостта на решението пред ВКС в действащата й редакция, ПАС е намерил изводите му за необжалваемост на въззивното решение за правилни.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на определението на ПАС до касационно обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е поставил като значим за възникналия спор въпроса: При дело като настоящото,със сложен фактически състав и различни правоотношения,свързани със спора,наличието само на едно от тях,предполагащо регулирането му от нормите на ТЗ, може ли да определи характера му като търговско,при положение,че една от страните не е търговец и не се касае до търговска сделка или до участие в търговско дружество? Така формулиран , въпросът не покрива общия критерий за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.В него частният касатор излага свое разбиране за характера на делото /“със сложен фактически състав и различни правоотношения“/,каквото апелативният съд не е влагал в мотивната част на определението си. Определящо за направения от него извод за търговския характер на спора е съображението,че същият произтича от правоотношение,свързано с прекратяването на участието на наследодателя- съдружник в търговското дружество,от което възниква правото на дружествен дял,наследим от ищците в размери,определени в закона и упражнимо по реда и на основание разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ.Това правоотношение по аргумент от разпоредбата на чл.365 т.3 ГПК апелативният съд е определил като търговско,без да изследва други факти, определящи на друго основание търговските спорове като такива /дали и втората от страните е търговец или се касае до търговска сделка/. Въпросът не е обоснован и със сочения от частния касатор допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните и представени от него определение №547/23.11.16г. по ч.гр.д.№4967/16г. на четвърто г.о. и №14/11.01.17г. по ч.т.д.№2508/16г. на първо т.о. на ВКС не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Първото е постановено в производство по чл.274 ал.2 ГПК,а с второто /обжалваемо,но и без наличие на данни за влизане в сила/ е оставена без разглеждане частна касационна жалба.
В изложението с твърдения за неизясненост в съдебната практика на понятието „търговско дело“ е обоснована необходимост за допускане на определението на ПАС до касационен контрол с цел постигане на точно прилагане на закона и развитие на правото. Конкретен правен въпрос , във връзка с разрешаването на който се релевира този допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,не е формулиран.
Необосноваването на предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационен контрол е основание достъпът до него да бъде отказан.
В полза на ответниците по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 600 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №274/30.06.2017 г. по ч.т.д. № 12/17 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Д. А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Б., тримата с адрес [населено място] ул.“6-ти септември“№6 разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.