О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 24.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1626 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. М. срещу Решение № 742 от 31.03.2017г. по в.т.д.№ 4630/2016г. на САС, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 5767/2015г. на СГС, VІ-17 състав за признаване за установено на основание чл.59,ал.5 З., по иска предявен от синдиците на „К.“/н/, че прихващането, извършено от К. М. с изявление вх.№ 12563/03.12.2014г. за сума в размер на 122 232лв., освен в частта, която М. би получил при разпределение на осребреното имущество на „К.“/н/, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Поддържа се, че решението е неправилно на основанията, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и отхвърляне на иска със законните последици. Твърдението е, че изявлението за прихващане е връчено на банката на 03.12.2014г., а решението за отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност е от 06.11.2014г., поради което прихващането не е могло да породи погасителен ефект поради ограничението на чл.3,ал.2 във вр. с ал.3 З.; САС не съобразил тази специална разпоредба, поради което решението му е постановено в нарушение на специалния закон. Посочва се, че прихващането в този случай би могло да бъде обявено за нищожно само по иск с основание чл.3,ал.3 във вр. с ал.2 З., какъвто не е предявен. Поддържа се тезата, че синдиците на банката нямат правен интерес от провеждането на иска по чл.59,ал.5 З., тъй като с него няма да бъде попълнено имуществото на банката, тъй като М. е погасил кредита си и обратно е прехвърлил вземането си по договора за цесия от 15.06.2015г. и предходният цедент [фирма] е предявил вземането си към банката. Поддържа се, че прихващането не е породило правна промяна в правната сфера на прихващащия и на банката.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Има ли погасителен ефект прихващането, извършено в периода между отнемане на банковата лицензия и обявяването на банката в несъстоятелност, предвид изричната законова забрана за такива действия в чл.3,ал.2 З. – забрана от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, да се извършват разпоредителни действия и сделки с имущество на банката. 2/ Изцяло нищожни ли са прихващанията, извършени в периода между отнемане на банковата лицензия и обявяване на банката в несъстоятелност или са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността. 3/ попадат ли прихващанията в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл.3,ал.2 З.. Касаторът счита, че поставените въпроси са обусловили изхода на делото, тъй като ако се приеме за вярно поддържаното от него становище, че прихващането от 03.12.2014г. не е породило погасителен ефект поради изрична законова забрана, то може да бъде обявено за нищожно с иск по чл.3,ал.3 във вр. с ал.2 З., какъвто не е предявен. Позовава се на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК /редакция преди изменението ДВ 86/2017г./ като цитира решения на СГС и на предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 4/ Има ли синдикът правен интерес да завежда иск за обявяване недействителността на прихващането спрямо лице, което е погасило задължението си не чрез оспореното прихващане, а с плащане на парични средства, влезли в масата на несъстоятелността като същевременно с това е прехвърлило обратно вземането си към банката и е загубило качеството си на кредитор и длъжник. Допълнителната предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС 1/53г. и № 1/85г. и ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, съобразно които решението трябва да е мотивирано с ясни и убедителни мотиви, а САС „не отчел особеностите на конкретния случай и не изложил мотиви по възражението за липса на правен интерес на синдиците от завеждането на иска по чл.59,ал.5 З.”. 5/ Какви са правните последици от уважаване на иска по чл.59,ал.5 З. в хипотеза на непредявени от кредитора вземания, като кредиторът междувременно е загубил качеството си на кредитор на банката. Посочена е /без аргументи/ допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От синдиците на „К./н/ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба М. е поддържал, че съдът е санкционирал намерението му за прихващане; че нито банката има вземане към него, нито той е неин кредитор; че банката няма интерес от провеждането на иска, тъй като с него няма да се стигне до попълване на масата на несъстоятелността. Твърдял е, че относителната недействителност по чл.59,ал.5 З. предполага прихващането да е действително, а в случая то не е породило правна промяна в сферата на прихващащия и на банката; че при липса на валидно направени изявления за прихващане, не е възникнало потестативното право за обявяване на прихващането за недействително, което обосновава неоснователност на иска. Позовал се е и на извършено в хода на процеса изявление до банката за оттегляне на изявлението за прихващане.
Въззивната инстанция е констатирала безспорните по делото факти: че на 20.06.2014г. банката е поставена под специален надзор; същата дата е и началната дата на неплатежоспособност, определена с решението за обявяването й в несъстоятелност; че на 06.11.2014г. е отнет лицензът й, а на 04.11.2014г. кредитополучателят и длъжник на банката К. М. е придобил по договор за цесия от [фирма] вземането на дружеството към банката, съставляващо депозит по разплащателна сметка в размер на 122 232лв.; че банката е уведомена за цесията на 03.12.2014г. и на тази дата М. е депозирал изявление за прихващане вх.№ 12563 на двете насрещни задължения до размера на по-малкото; че на 15.06.2015г. ответникът е прехвърлил с обратна цесия на [фирма] вземането си към банката в размер на 122 232лв., придобито по предходния договор за цесия, за което банката е уведомена на 17.06.2015г., а на 23.07.2015г. е погасил кредита си към банката. В хода на производството, на 23.08.2016г. е депозирал пред банката оттегляне на изявлението си за прихващане.
Съставът на САС е посочил, че цесията е извършена след началната дата на неплатежоспособността, съвпадаща с датата на поставяне на банката под особен надзор. Обосновал е, че прихващането е едностранно изявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна и правните му последици настъпват с достигане на волеизявлението до адресата. С оглед на това е приел, че към датата на достигането на волеизявлението на М. в [фирма] /03.12.2014г./, прехвърленото от цедента на цесионера вземане вече не съществува – ефектът на прихващането е настъпил и последиците от погасяването не могат да отпаднат чрез договора за обратна цесия поради това, че цесионерът вече не притежава прехвърленото му с първия договор вземане, което е погасено чрез прихващане. Обсъдени са доводите на въззивника за отсъствие на правен интерес от прогласяване недействителността на прихващането, основани на оттегляне на изявлението за прихващане и е обосновано, че изявлението за прихващане може да бъде оттеглено до момента на получаването му от насрещната страна, а след получаването му – ако тя даде съгласие за това, каквото в конкретния случай няма. С това е обосновано наличието на предпоставките на фактическия състав на чл. 59,ал.5 З..
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първата група въпроси /1-3/ във връзка с приложението на разпоредбата на чл.3,ал.3 във вр. с ал.2 З. се въвеждат за първи път в настоящото производство. Те не са били предмет на спора, не са били въведени с въззивната жалба и по тях въззивната инстанция не се произнасяла, следователно не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. САС не е бил сезиран да обсъжда тезата, че прихващането от 03.12.2014г. не е породило погасителен ефект поради изрична законова забрана, че то може да бъде обявено за нищожно с иск по чл.3,ал.3 във вр. с ал.2 З., какъвто не е предявен. Поради това правните проблеми, по които касаторът иска допускане на обжалването са хипотетични и несъответни на доводите и аргументите, с които съставът на САС е обосновал изводите си за уважаване на иска на основание чл.59,ал.5 З..
Четвъртият въпрос с оглед обосноваването му е твърдение за допуснати процесуални нарушения, състоящи се в неизлагане на мотиви от САС по довода за отсъствие на правен интерес от предявяването на иска. Дори такова процесуално нарушение да е налице, то не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването, тъй като основанията за допускане на факултативния касационен контрол не са тъждествени с основанията за касиране на решението, поради което е безпредметно обсъждането на посочената допълнителна предпоставка. При излагане на тезата си за отсъствие на правен интерес от предявяване на иска – отсъствие на правен интерес от упражняване на потестативно право за обявяване на прихващането за недействително, касаторът не държи сметка, че такова право може да бъде упражнено само по съдебен ред; че обосноваване на правен интерес от предявяване на отменителните искове законът не изисква.
Последният въпрос е неясен и хипотетичен, не е обоснована относимостта му към изводите на САС, поради което също не може да послужи като основание за допускане на обжалването. Въведената към него допълнителна предпоставка е формално посочена без да е обосновано приложното й поле.
С. претендират присъждане на разноски за изготвяне на отговора на касационната жалба, но освен пълномощното на адв.Н., не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение, поради което искането е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 742 от 31.03.2017г. по в.т.д.№ 4630/2016г. на САС, 3 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: