О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 27.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 703/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 518 от 16.12.2012 г. по в.гр.д.№ 871/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 2924 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 1075/2009 г. на Разложкия районен съд в частта, с която по иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен като частичен от вземане в размер на 7 888.75 евро, касаторът е осъден да заплати на В. П. К. сумата 7 800 евро.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалния закон.
В изложението на основанията достъпът на въззивното решение до касационно обжалване е обоснован с наличието на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия според касатора за изхода на делото процесуалноправен въпрос за признанието от представителя на ищеца на факта за причината, поради която същият е отказал да се яви да сключи окончателния договор, както и по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД. Позовава се и прилага решения на ВКС, вкл. и постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което на основание забавеното изпълнение на задължението по сключения предварителен договор да прехвърли на ищеца собствеността върху изградения имот, касаторът е осъден да му заплати неустойка по предявения частичен иск. Прието е за установено, че за сградата, в която се намира договорения обект, Разрешение за ползване е издадено на 12.12.2008 г., а последната от дължимите от ищеца вноски е заплатена на 10.02.2009 г., от която дата според т.8 започнал да тече уговорения 30-дневен срок за нотариалното изповядване на сделката. Този срок изтекъл на 26.03.2009 г., през който ответникът не доказал, че в изпълнение на т.8 от договора е уведомил писмено или по факса ищеца за датата и мястото на сключване на окончателния договор. Счетено е, че изпълнението на това задължение следва да бъде установено с писмени доказателства, поради което е приет за законосъобразен отказът на първоинстанционния съд да цени гласните доказателства по отношение на този факт, събрани по искане на ответника по съображения, че уведомяването е извършено чрез обикновена пощенска пратка, за която [фирма] не извършва справки за получаването й. Независимо от това съдът е маркирал, че според свидетелските показания при провежданите с ищеца разговори ответното дружество не е определяло конкретна дата и място за изповядване на сделката, а това съответствало и на доказателствата по делото, че в уговорения 30-дневен срок ипотеката върху обекта все още не е била заличена и продавачът, като неизправна страна не е могъл да прехвърли собствеността поради съдържащата се в договора клауза имотът да не е обременен с вещни тежести при сключване на окончателния договор. Ипотеката била вдигната 5 дни преди оформянето на продажбата по реда на чл.18 ЗЗД, с оглед на което възражението на ответника, че в разрез с чл.63, ал.1 ЗЗД насрещната страна не е изпълнила точно задълженията си е счетено за неоснователно по съображения, че самият той е бил неизправен до този момент.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Неоснователно се поддържа от касатора, че в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 640/2010 г., ІV г.о., с което е прието, че направеното от процесуален представител на страна по делото признание на факт, представлява изявление за неизгоден за страната факт, въззивният съд не е обсъдил признанието на представителя на ищеца, че причина за отказа му да се яви пред нотариус са непредприетите мерки за заличаване на ипотеката. Въззивният съд е дал аргументиран отговор защо не възприема за основателно възражението, че ищецът е неизправна страна по смисъла на чл.63, ал.1 ЗЗД, като е преценил поведението му към момент, към който продавачът не е бил в състояние да престира съобразно договореното, а от това е направен извод, че причината за несключване на окончателния договор не може да се вмени във вина на купувача.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по поставените въпроси свързани с начина на тълкуване на договорите и приложението на чл. 20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагането на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии. В този смисъл е Решение № 81/7.07.2009 г. по т. дело № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Видно от данните по делото, въззивният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с константната съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл. 20 ЗЗД, като е съпоставил съдържанието на клаузите на чл.8 във вр. с чл.6 в тяхната връзка и с оглед съдържанието на целия договор. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 800 лв. – платно адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 18.05.2012 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 518 от 16.12.2012 г. по в.гр.д.№ 871/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. П. К. разноски по делото в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: