О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София 28.12.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 декември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Василка Илиева
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 226/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. З. Н. против определение № 3144 от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 2034/2010 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос дали е допустим иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС във връзка със сделка за дарение и следва ли районният съд да изиска уточняване на исковата молба с оглед прекратяване на делото по подсъдност, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1216 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1392/06 г. на V г.о.
Ответникът по касация ЖСК “Б.” гр. София чрез адв. С. Р. изразява становище, че не е налице соченото основание за достъп до касационно обжалване, а по същество – че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение подадената от А. З. Н. частна жалба против определението на Софийски районен съд, постановено на 12.10.2009 г. по гр.д. № 30081/09 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Прието е, че производството е образувано по иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, предявен от ЖСК “Български художник” за изкупуване на идеални части от съсобствен недвижим имот, продаден от А. Н. на Н. Б. и тъй като цената на иска е над 25 000 лв., същият е родово подсъден на Софийски градски съд. В мотивите на въззивното определение е посочено също, че предвид обстоятелството, че се иска изкупуване на 12 095/20 595 ид. части, които представляват сбор от 12 000/ 20595 идеални части, предмет на договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 68, т. ІІІ, нот. дело № 453/09 г. и 95/ 20 595 ид. части, предмет на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 65, ІІІ, нот. дело № 450/09 г. , исковата молба следва да се остави без движение за прецизиране на идеалните части, за които се претендира право на изкупуване, тъй като подлежат на изкупуване само продадените, но и дарените идеални части.
Поставеният в частната касационна жалба правен въпрос, касаещ допустимостта на иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеални части, предмет на договор за дарение, не е стоял на вниманието на въззивния съд и по този въпрос той не се е произнесъл. Съдът е приел, че е сезиран с един иск по чл. 33, ал.2 ЗС, който е с цена над 25 000 лв. и е родово подсъден на окръжен съд. Следователно този въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК- да обуславя изхода на конкретния спор, поради което не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Всеки съд, в това число и съдът, на който делото е изпратено за разглеждане от друг съд съобразно правилата на родовата подсъдност, е компетентен сам да се произнесе по редовността на исковата молба и по допустимостта на предявените с нея искове, така че обжалваното въззивно определение не преклудира възможността жалбоподателят да направи възраженията си по допустимостта на исковете пред Софийски градски съд.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3144 от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 2034/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: