О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 29.11.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2124 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. М., обжалва въззивното решение № 33 от 31.01.2018 год. по гр. д. № 865/2017 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което са определени правата на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот в [населено място], общна П., подробно описан, както следва: за З. Й. З. в размер на 2/3 ид. ч., за С. Г. Д. – дял 1/3 ид. ч.
В подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба се поддържат доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което касаторката иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което на съделителите се определят равни права в делбата на недвижимия имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулираните процесуалноправни въпроси: 1. При решаване на спора по същество във въззивното производство излиза ли извън рамките на правомощията си въззивната инстанция в случаите когато се произнася по въпроси, които не са въведени като спорни нито във въззивното, нито в първоинстанционното производство. Поставянето на този въпрос е обосновано с довод, че разгледаната от съда претениция по чл. 29, ал. 3 СК не е заявена от ответника, който в представения писмен отговор по чл. 131 ГПК е релевирал довод за наличие на трансформация на лични негови средства в придобиването на имота, но не и за по-голям дял от общото имущество поради приноса му в придобиването, значително надхвърлящ приноса на другия съпруг. Касаторката поддържа противоречие в произнасянето с ТР № 1 от 9.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС. 2. Поставен в изложението е и въпрос относно правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна, вследствие на което са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства с позоваване отново на противоречие с цитирания тълкувателен акт на ОСГТК на ВКС. 3. Допустимо ли е в рамките на делбено производство да се заявява претенция за определяне на по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг – чл. 29, ал. 3 СК /чл. 28, ал. 3 СК, отм./ – с позоваване на противоречие в произнасянето по него със задължителната съдебна практика – ППВС № 5/1972 год., ППВС № 7/1973 год., както и с утвърдена практика на ВС и ВКС – решение № 739 от 28.09.1994 год. по гр. д. № 587/1994 год., І г. о., решение № 818 от 22.11.1988 год. ІІ г. о., определение № 123 по ч. гр. д. № 625/2015 год. ІІІ г. о. и др. В цитираната практика е залегнало разбирането относно характера на иска по чл. 29, ал. 3 СК /чл. 28, ал. 3 от отменения СК/ като конститутивен, целящ промяна в прогласеното от закона равенство на дяловете на съпрузите при прекратяване на СИО, обуславящо недопустимостта на предявяването му в делбеното производство. 4. При заявена претенция за трансформация на лично имущество дължи ли съдът произнасяне по претенция за определяне на по-голям принос от общото имущество, т. е. за оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК/отм./.
В изложението са формулирани като евентуални /при извод за допустимост на иска по чл. 29, ал. 3 СК в делбеното производство/ и следните правни въпроси 5. Допустимо ли е да се произнася съдът по претенция за по-голям принос, когато се касае за претенция за един конкретен имот, а не за цялото имущество, придобито по време на брака – с позоваване на противоречие с решение № № 73 по гр. д. № 4874/2014 год. І г. о., № 136 по гр. д. № 607/2016 год. І г. о., определение № 334 по гр. д. № 4557/2014 год. ІІ г. о. 6. В кои случаи следва да се приеме, че е налице изключителност и отклонение от обичайните условия по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК и 7. При установяване на различие в доходите, ако това се изразява в процентно отношение, ако тази разлика води до извода, че следва да бъде определен по-голям дял от общото имущество за единия съпруг, и при липса на други данни за по-голям принос на който и да е от съпрузите, как следва да бъде определен по-големия дял от общото имущество – в установеното процентно отношение или без съобразяване с тези факти – с позоваване на противоречие с цитираната съдебна практика.
Касаторката релевира и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване, обосновавайки го с изложените в касационната жалба съображения.
Ответникът по касация – З. Й. З., чрез пълномощника му адв. Цв. Х., в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване, евентуално счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд приел, че делбеният недвижим имот е придобит по време на брака между страните на основание покупко-продажба с нот. акт № 100/2006 год. срещу сумата 8 983.50 лв. За неоснователно е прието твърдението на съделителя З. да е придобил имота по давност поради липса на необходимия срок на владението, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС към момента на предявяването на иска за делба, както за неоснователен е намерен и доводът му за пълна трансформация на лични негови средства в придобиването на имота – не се установява по делото същият да е вложил в закупуването на имота свои лични средства, придобити преди брака. Доводът за частична трансформация в придобиването на имота за сумата 4 000 лв., взета назаем от разпитания свидетел Ст. К., е релевиран извън прекузивния срок по чл. 131 ГПК, но дори и да се приеме обратното, същият е неоснователен с оглед липсата на установяване на личен доход на съпруга, с оглед задължението за връщане на заема, а и липсват доказателства тази сума да е вложена в придобиването на имота.
Независимо от тези съображения въззивният съд, въз основа на установените по делото размери на получените от страните трудови възнаграждения в периода на брака им, съответно 127 408 лв. за съпруга и 72 883 лв. за съпругата, или в процентно съотношение на доходите им съответно 57% към 43% приел, че е налице основание за определяне на по-голям дял от имуществото, съпружеска имуществена общност в полза на З.. С оглед липсата на данни, а и твърдения за изключителност в съвместния принос на съпрузите, изразяващ се в труд и работа в домакинството, както и липсата на родено от брака дете, изключващ изразяване на приноса в грижи за него, съдът приел, че единствено разликата в получените доходи на съпрузите в периода на придобиването на недвижимия имот обосновава извод за различен принос при определени дялове 2/3 ид. ч. за З., към 1/3 ид. ч. за Д.. На това основание съдът определил дяловете на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот.
Определянето на дяловете на съделителите в делбата на придобития по време на брака им недвижим имот въз основа на направения от въззивния съд извод за наличие на принос на съпруга в придобиването на имота значително надхвърлящ приноса на другия съпруг, изразяващ се в размера на получените от тях трудови доходи, поставя въпроса за допустимостта на произнасянето по иск по чл. 29, ал. 3 СК в рамките на делбеното производство. Произнасянето по този въпрос като преюдициален в делбата противоречи на приетото в т. 3, б. „а” от ППВС № 7/73 год.: С иск за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове, както и на останалата посочена от касаторката съдебна практика, в т. ч. и на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС по въпроса за произнасянето на въззивния съд по претенция, която не е разгледана от първоинстанционния съд. Горното обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо произнасяне по останалите релевирани основания.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 31.01.2018 год. по гр. д. № 865/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната с касационната жалба на С. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. М., част.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: