2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр. София, 30.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 495 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане № 5720/19.05.2012 г., постановено по въззивно търг. дело № 631/2012 г. на Варненския окръжен съд. С него е върната частната жалба, подадена от същия жалбоподател срещу протоколно определение от съдебно заседание от 16.05.2012 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора, заявено пред въззивната инстанция, по същество представлява оплакване срещу първоинстанционното решение, поради което отхвърлянето на това възражение от въззивния съд не може да се квалифицира като произнасяне по чл. 274, ал. 2 от ГПК (т.е. като подлежащо на обжалване с частна жалба), тъй като преценката за подведомственост на въззивния съд е част от служебната проверка за допустимостта на първоинстанционното решение, и обжалването на това произнасяне от въззивния съд предполага касационен ред, а в случая въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, съответно – на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, касационният контрол е изключен и върху определенията по делото.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че в чл. 15, ал. 2 от ГПК е установена възможността за самостоятелно обжалване на определението на съда за подведомственост на спора, а разпоредбите на чл. 280 от ГПК въвеждат приложното поле на касационното обжалване само и единствено за решения. Алтернативно се поддържа, че дори да се приеме, че в случая става дума за касационен контрол, то ограничението по чл. 280, ал. 2 от ГПК било неприложимо, тъй като въпросът за подведомствеността не е материално оценим. Сочи се и че отричането на правото на жалба представлява нарушение на правото на защита, защото ограничава възможностите на страните, предоставени по силата на чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Ответницата по частната жалба – ищцата М. П. Т., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящото частно производство.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съдът служебно проверява дали заведеното дело му е подведомствено, като въпросът за това може да бъде повдигнат и от страните по делото. Във всички случаи става дума за абсолютна положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на исковото производство и за нея съдът следи във всички инстанции докато делото е висящо. Съгласно изтъкваната от жалбоподателя разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ГПК, определението по този въпрос може да се обжалва с частна жалба, не само когато съдът намери, че делото му е неподведомствено и прекрати пред себе си производството по него, а и когато приеме за разглеждане спора. В случаите, обаче, когато вече има постановено решение по делото (първоинстанционно или въззивно), проверката за подведомствеността на спора пред общия (гражданския) съд, касае и процесуалната допустимост на вече постановеното решение, по която горестоящата съдебна инстанция се произнася също само с решението си. В тези случаи, ако обжалваното решение е постановено по спор, който е неподведомствен на съда, то това решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, съгласно чл. 270, ал. 3 и чл. 293, ал. 4 от ГПК, като обезсилването на недопустимото съдебно решение не може да стане с определение на горестоящата инстанция, а само с решението на последната (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 7 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС).
От горното следва, че въззивният съд правилно е приел в мотивите към обжалваното разпореждане, че макар отхвърлянето на възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора в случая да е станало с нарочно определение в откритото съдебно заседание, то това произнасяне на въззивния съд не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 15, ал. 2 от ГПК, тъй като преценката за подведомственост, извършвана от въззивния съд, е част от служебната проверка за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, която поначало се извършва с въззивното решение и това определение следва да се счита инкорпорирано в него.
Дори и да се приеме, че върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба има характера на касационна жалба срещу въззивното решение, то в случая последното е изключено от обхвата на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като цената на предявения по делото иск е 1 476.88 лв., респ. – и в този случай жалбата е недопустима. Следва да се отбележи, че единственият критерий за допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК е цената на иска, по която е образувано делото, като е без никакво значение твърдяният от жалбоподателя порок на въззивното решение – неправилност, недопустимост (включително поради неподведомственост на спора) или нищожност. Поради това, неоснователен е и доводът в частната жалба, че „въпросът за подведомствеността не е материално оценим”.
Неоснователни са и съображенията на жалбоподателя за ограничаване на правото му на защита по реда на чл. 15, ал. 2 от ГПК. Когато цената на предявения по гражданското дело иск е до 5 000 лв., то във всички случаи – независимо дали първата и въззивната иннстанции са се произнесли по въпроса за подведомствеността с нарочни определения или с решенията си по делото, съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 и чл. 274, ал. 4 от ГПК актът (определение или решение) на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
По горните съображения, обжалваното разпореждане на въззивния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на настоящото частно производство, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по частната жалба, претендираните и направени от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. за настоящото частно производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5720/19.05.2012 г., постановено по въззивно търг. дело № 631/2012 г. на Варненския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. П. Т. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.