2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр.София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4677/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу решение на Врачански окръжен съд № 236 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 249/ 2017 г., в частта му, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение на Врачански районен съд от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 4021/ 2016 г. По този начин е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решение на Врачански районен съд от 20.02.2017 г. по гр.д.№ 4021/ 2016 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на касационен контрол по процесуалноправни въпроси, свързани с доказателственото значение на списъка за разноски по чл.80 ГПК относно факта на плащане на адвокатски хонорар, в хипотеза, в която по делото е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено в него възнаграждение, но същият не съдържа удостоверяване на факта на плащане. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество оспорва изводите на въззивния съд, че разноски за производството пред първата инстанция не могат да бъдат присъдени на ответника [фирма], защото липсват доказателства за плащането им. Не оспорва, че в представения от процесуалния му представител договор плащането на възнаграждението не е удостоверено, но счита, че представяйки списък по чл.80 ГПК, в който това възнаграждение фигурира, този представител е потвърдил плащането. При съпоставка между договора и списъка въззивният съд следвало да достигне до извода, че плащането е доказано като факт, следователно разноските са дължими. Поради това моли определението, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, да бъде допуснато до касационен контрол и да бъде отменено, като разноските му бъдат присъдени.
Ответната по частната жалба страна, И. А. А., не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Гр.д.№ 4021/ 2016 г. на Врачански районен съд е образувано въз основа на подадена от И. А. А. искова молба срещу [фирма], предявени са искове за установяване на незаконност на уволнение и за отмяната му, за заплащане на обезщетение за оставане без работа, за плащане на трудово възнаграждение, за плащане на възнаграждение за нощен и за извънреден труд, положен в почивни и празнични дни, за плащане на лихви за забава. С решение от 20.02.2017 г. районният съд уважил иска за отмяна на уволнението, а осъдителните искове били отчасти уважени и отчасти отхвърлени. В мотивите съдът посочил, че не присъжда разноски на никоя от страните по делото, защото и ищецът, и ответникът не са представили доказателства за сторени в производството разходи. Представили са договори за правна защита и съдействие с представлявалите ги в производството адвокати, но в тях е посочено само уговореното възнаграждение, а не е удостоверено плащането му. Ответникът [фирма] е поискал от районния съд да измени акта си в частта за разноските и същите да му бъдат присъдени, тъй като е представен списък по чл.80 ГПК и същият доказва плащане на уговореното с договора адвокатско възнаграждение. Искането е отхвърлено с определение от 23.03.2017 г., което е потвърдено от Врачански окръжен съд с обжалвания в настоящето производство акт. Въззивната инстанция посочила, че списъкът по чл.80 ГПК не е доказателство за плащане на уговореното възнаграждение. Годно доказателство за плащане би могло да е удостоверяването в договора, че сумата е платена, но ответникът признава, че такова документът не съдържа. Такива доказателства не са представени до приключване на устните състезания пред първата инстанция, а пред въззивната инстанция е представено друго доказателство, което не е годно да удостовери твърдяния факт на плащането.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираните от касатора процесуалноправни въпроси обуславят обжалвания акт. Те обаче нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение биха могли да имат въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС). Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпросите има установена практика, съобразена при постановяване на обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, т.2, представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, но въпросът за доказване на тези разходи е различен. Изрично в този смисъл е определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/ 2012 г., IV г.о., ВКС, според което списъкът на разноските нито удостоверява тяхното извършване, нито съдържа искане за присъждането им. Той само ги посочва, за да улесни съда при определянето на подлежащата на възстановяване част от тях в зависимост от изхода на делото. Според горепосоченото Тълкувателно решение, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Когато възнаграждението е заплатено в брой, за да бъдат възстановени разноските на страната, този факт следва да бъде отразен в приложения по делото договор за правна помощ. Въззивният съд е съобразил така установената практика, поради което в обжалваната в настоящето производство част няма основание за допускане на акта му до касационния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Врачански окръжен съд № 236 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 249/ 2017 г., в имащата характер на определение част – с която е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу определение на Врачански районен съд № 562 от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 4021/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: