ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№585
София, 6.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 604/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д. , едноличен търговец с фирма „Р” гр. С. против определение № 761 от 03.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1026/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2* от 06.02.2009 год. по гр. д. № 296/2002 год. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес от предявените искове.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Следват се съображения за допуснати от съда нарушение на посочени процесуални норми, като чл. 41 и сл. ГПК (отм.), относно призоваване на част от ответниците, чл. 21, ал. 1, чл. 22 и чл. 25, ал. 1 ГПК (отм.) касаещи нарушени права на същите ответниците, чл. 32 и чл. 40 ГПК (отм.) нарушени от съда, след което в няколко подточти са изложени съображения относно правния интерес на ищеца от заведения иск за нищожност, респ. унищожаемост на сключен между ответниците договор, по отношение недвижим имот, в който ищецът твърди, че е наемател.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото като релевантен за спора следва да се изведе въпроса – наемателят на недвижим имот има ли правен интерес от предявяването на отрицателно установителен иск за прогласяване нищожността на договор, респ. предявяването на конститутивен иск за неговото унищожаване, който е сключен между ответниците, и по отношение на който наемателят се явява трето лице, като основание за допустимост на предявените от това лице искове. Въпросът е от значение да правния спор, с оглед приетото от съда, че предявените от жалбоподателя искове за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко -продажба на идеални части от магазин в гр. С., на който жалбоподателят твърди да е наемател, поради противоречието му със закона – чл. 33, ал. 1 ЗС и чл. 36 и сл. ЗЗД и за унищожаването му по чл. 27 ЗЗД, като сключен при грешка са недопустими, поради липса на правен интерес, процесуална предпоставка за допустимостта им. Посочено е, че жалбоподателят не е страна по оспорения договор и неговата недействителност не ползва ищеца, като държател на имота.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В теорията и трайната съдебна практика няма противоречие във виждането, че допустимостта на установителните искове, (такива са исковете за нищожност на сделка) е обусловена от наличието на правен интерес, когато оспорващото лице не е страна, а трето лице по договора, респ., че конститутивните искове за унищожаемост на сделки поради грешка, измама, заплашване, крайна нужда и недееспособност се предявяват само от страната, чиято воля е опоречена. Съдебната практика по поставения въпрос е непротиворечива, не е погрешна и поради това не се налага да бъде променена, нито има неясноти или непълноти в закона по тези въпроси, което да налагат тълкуване или развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи, че ищецът – жалбоподател в качеството си наемател е само държател на имота продаден с оспорената сделка. Той не е страна по договора, не доказва права върху неговия предмет и неговата правна сфера не се засяга от наличието или отсъствието на твърдените пороци. Жалбоподателят е поддържал, че бил в преговори, той да закупи имота, от което извежда правния си интерес по предявения иск. Решението на наемодателя да продава имота не го обвързва, нито създава права на наемателя да купи пред друго лице. Наемодателят на имот частна собственост (какъвто е режима на собственост на процесния имот) би могъл да бъде обвързан от обещание да продаде имота, само по силата на предварителен договор сключен в писмена форма. В такъв случай наемателят, на когото е обещано прехвърлянето, може да иска сключването на окончателен договор и да претендира, че последващата сделка го уврежда, но не чрез иск за нищожност, а по чл. 135 ЗЗД. Настоящият случай не е такъв. Предявените от жалбоподателя, като трето лице по договора, искове да неговата нищожност са недопустими, поради липса на правен интерес от тях, респ. поради това, че ищецът не е лице, в полза на което закона допуска унищожаването на сделка.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 761 от 03.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1026/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ