О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр.София,25.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2021 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Ц. срещу решение № 173 от 17.09.2009 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 225 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 116 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявения от И. П. Ц. и Х. Х. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване спрямо „К” О. и „Е” О. на собствеността и предаване на владението върху общо 14,22 % от сграда /конструкция тип „М”/, представляваща склад за готова продукция с площ от 699 кв.м. по скица и с РЗП от 1440 кв.м., построен в ПИ № 5169а, кад. № 1* по К. карта на гр. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК-противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Дали може да се приеме, че една сграда е завършена в груб строеж, ако няма електрическа инсталация и битови помещения и за нея не са издадени образец 16 и разрешение за ползване съгласно чл.229а от ППЗТСУ /отм./, 2. Дали една сграда е законна, ако е изградена в отклонение с даденото за нея разрешение за строеж. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречи по тези въпроси, са посочени следните решения: решение № 2* от 11.04.2000 г. по адм.д. № 1* от 2000 г. на ВАС, Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 1* от 22.11.2002 г. по адм.д. № 6* от 2002 г. на ВАС и решение № 1* от 20.11.2008 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о.
Ответниците по касационната жалба „К” О. , „Е” О. и Х. Х. Г. не вземат становище по нея.
Третото лице „К” А. също не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че застроеното дворно място, в което сега се намира процесния склад, е било национализирано от праводателя на ищците по реда на ЗНЧИМП. На 18.01.1991 г. е било издадено строително разрешение за изграждане на склад за готова продукция на завод „Д”. Строителството на този склад било разрешено и започнало преди влизане в сила на ЗВСВОНИ. Сградата е била достроена и въведена в експлоатация, но вече като открит склад, тъй като са били променени инвестиционните намерения на строителя. При тази фактическа обстановка и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че процесният склад е законно построен /тъй като за строителството е имало всички необходими строителни книжа и разрешения/ и поради това не се реституира на бившите собственици на дворното място по реда на чл.1 от ЗВСВОНИ, а е останал собственост на Държавата, респективно на търговското дружество, в чийто капитал е бил включен. Дори и да се приемело, че складът е незаконен, то той бил търпим строеж и било възможно узаконяването му по реда на чл.162 от ЗТСУ /отм./. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищците, че законно разрешения склад за готова продукция не бил завършен в груб строеж, тъй като на място имало изграден открит склад, за който имало издадени всички необходими строителни книжа.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси са осносими към спора.
По първия въпрос /дали може да се приеме, че една сграда е завършена в груб строеж, ако няма електрическа инсталация и битови помещения и за нея не са издадени образец 16 и разрешение за ползване съгласно чл.229а от ППЗТСУ /отм./ няма противоречие между закона, практиката на съдилищата и обжалваното решение: В обжалваното решение е прието, че складът е завършен в груб строеж, тъй като за него е издадено разрешение за ползване, а практика на ВКС или на други граждански съдилища в друг смисъл не е представена от касатора.
По втория въпрос /дали една сграда е законна, ако е изградена в отклонение с даденото за нея разрешение за строеж/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС. В това ТР е прието, че е допустим иск по чл.109 от ЗС за събаряне на сграда, изградена в отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащите разпоредби, респективно че строеж, изграден в отклонение с даденото строително разрешение, е незаконен. В обжалваното решение също е прието, че сграда, изградена в отклонение от разрешението за строеж и в нарушение на действащите разпоредби е незаконна, но в оглед събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че за строителството на процесния склад има всички необходими строителни книжа и разрешения.
Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 1* от 20.11.2008 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. В това решение е прието, че за да е налице годен обект на собственост е необходимо сградата да е завършена в груб строеж, което включва и изграждането на покрива. Същото е прието и в обжалваното решение- че към датата на прехвърляне на склада от АДВ на ответника този склад вече е бил завършен като открит склад. А обстоятелството, дали складът е завършен в груб строеж, е въпрос на конкретна преценка на доказателствата по конкретното дело въз основа на събраните по това дело доказателства, която не може да бъде правена в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Независимо от това какво е прието в тях, представените към жалбата решение № 2* от 11.04.2000 г. по адм.д. № 1* от 2000 г. на ВАС и решение № 1* от 22.11.2002 г. по адм.д. № 6* от 2002 г. на ВАС не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, тъй като са решения на административен съд. А разпоредбата на чл.280 от ГПК предвижда да е налице противоречие в решаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос в решения на граждански съдилища. В този смисъл е и приетото в т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. П. Ц. срещу решение № 173 от 17.09.2009 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 225 от 2009 г
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.