О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
гр.София, 08.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №796 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. И. от гр. В., против решението от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №1992/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.06.2007г. по гр.д. №560/2006г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. И. И. срещу О. В. и срещу Д. П. П. от гр. В., субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата О. В. и Д. П. П. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът неправилно е приел, че площта от 509кв.м. се включва в УПИ *, след като от доказателствата по делото е видно, че площта му е 294кв.м. Сочи също, че съдът неправилно е приел за недоказано обстоятелството, че ответниците по исковете упражняват фактическата власт върху процесните реални части от недвижим имот, макар, че този въпрос е приет за ненуждаещ се от доказване с определение по чл.109, ал.4 от ГПК/отм./. Касаторът счита, че първият от тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че са налице релевираните основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване. Отделно от това твърденията, че исковете са отхвърлени поради недоказана пасивна легитимация, не кореспондират с мотивите на решението. Видно от мотивите исковете са отхвърлени поради недоказана активна легитимация по ревандикационните искове, поради което съдът е посочил, че не следва да обсъжда останалите предпоставки за ревандикация, вкл. упражняването на фактическата власт от ответниците. Мотивите относно площта на урегулирания поземлен имот също не са решаващи. Решаващите мотиви на съда за липса на активна легитимация по предявените ревандикационни искове са тези, че според експертното заключение процесните площи са извън границите на имот пл. №18 по КП от 1969г. и на идентичния с него УПИ №571 по сега действащия ПУП, за защита правото на собственост върху който се водят ревандикационните искове.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №1992/2007г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба на Д. И. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: