O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 10.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 82 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2559/08.08.2008 година на Е. П. К. гр. Б. чрез адв. П срещу въззивно Решение Nо 398 от 25. 06. 2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 119/ 2008 година на Благоевградския окръжен съд .
С обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение по гр.д.Nо 296/2007 на Благоевградския районния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил иска на Е. К. срещу ЕТ”П”- АК А. К. ” гр. Б. за признаване собствеността и предаване владение на самостоятелен обект в сграда- апартамент Д, находящ се в таванския етаж на жилищна сграда , изградена в имот- УП. XVI в кв. 26 по плана ЦГЧ гр. Б.. Прието е , че съдебното решение ,влязло в сила на 17.10.2006 година по искова молба,вписана на 29.03.2005 година, с което на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 07.02.2002 година между Е за процесния недвижим имот е непротивопоставимо като титул за собственост на Е. К. на ответника ЕТ”П” на основание чл. 347 б.”а” и б.”б” ГПК/отм./ ,след като ЕТ”П” е получила процесния апартамент с Постановление за възлагане на съдия изпълнителя от 04. 07. 2006 година по изп.д. Nо 458/2005 година на СИС-Благоевград, като върху този имот е допуснато по искане на взискателя А. К. възбрана от 20.12.2004 година, на основание чл. 309 и сл. ГПК /отм./.
С касационната жалба на Е. К. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. П мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК , поддържайки, че по въпроса за значението на действието на вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД и действието на предходно списване на възбрана на недвижим имот по допуснато обезпечение на бъдещ облигационен иск и извършена след това публична продан на възбранения недвижим имот, което произнасяне би допринесло за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника ЕТ”П” гр. Б..
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данъчна оценка на спорния апартамент от 46 615 лв..
Не е налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
Релевираният матераилно правен въпрос за значението действието на вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД и конститутивното решение по уважения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД като способ за придобиване правото на собственост при конкуренция на действието на предходно списване на възбрана на недвижим имот/ предмет на последващ иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД/ по допуснато обезпечение на бъдещ облигационен иск и извършена след това публична продан на възбранения недвижим имот, нееднократно е бил обсъждан от съдилищата при спорове са собственост и конкуренция на придобивни основания. По релевирания проблем е налице практика на съдилищата, която еднозначно приема , че разпоредбата на чл. 347 ал.1 б.‘а” и б.”б’ ГПК /отм/ е ясна и се прилага от съдилищата безпротиворечиво в смисъл,че на взискателя не могат да се противопоставят прехвърляне или учредяване на вещни права, който не са били вписани преди налагане на възбраната, както и решения по искови молби , подлежащи на вписване / от която категория е исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД/, който също не са били вписани преди възбраната. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 ГПК предполага посочване на такава практика,доколкото тя е в смисъл, обратен на приетото с обжалваното решение и след като касаторът се позовава на нея и я сочи. Посоченото с касационната жалба решение Nо 2190/1965 на ВС не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като касае различна и абсолютно неотносима към повдигнатия материално-правен въпрос хипотеза за действието на вписването на възбрана и последващо вписване на искова молба по констититивен иск. . При съществуването на съдебна практика и липса на релвирани аргументи , че тази съдебна практика се нуждае от ново разрешение , което би допринесло за развитие на правото и за точното прилагане на закона, не може да се приеме , че е налице основания за селекция и по см. ма чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2559/ 08.08.2008 година на ели П. К. гр. Б. чрез адв. П срещу въззивно Решение Nо 398 от 25. 06. 2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 119/ 2008 година на Благоевградския окръжен съд .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :