4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 01.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 788 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Р.-7” ЕООД, гр. В. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 74 от 11.02.2009 год., по гр.д.№ 1908/2008 год., с което е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд от 02.07.2008 год., постановено по гр.д.№ 553/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, чрез едноличния собственик на капитала му- М. П. И. срещу ЕТ С. С. П., упражняващ търговска дейност под фирма „ С.-С-С. П.” иск за сумата 11.961 лв., представляваща неизплатена стойност на допълнителни СМР на обект, находящ се в гр.Видин.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- чл.127 ГПК/ отм./, чл.154 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложно поле на касационното обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с твърдението, че с обжалваното въззивно решение е разрешен значим за страната материалноправен въпрос, отнасящ се до претенцията за заплащане пълната стойност на изпълнени СМР, съгласно сключен договор за изработка, в противоречие с трайната практика на ВКС, относно неизпълнението на договорните задължения.
Като израз на твърдяното противоречие е цитирано решение № 2834 / 74 год. на І-во г.о. на ВС,приложено по делото.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото , съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно.
Независимо от формалното наличие на изложение на основанията за достъп до касационен контрол, в съдържанието на същото отсъства формулиран от касатора конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите изводи на въззивния съд да е от значение за крайния правен резултат по делото, по отношение на който се твърди, че е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика.
Доколкото с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК законодателят императивно е възложил в тежест на касатора да обоснове и докаже наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол, който по създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство е факултативен, а не задължителен, то несъмнено е, че и преценката на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК може да бъде осъществена само въз основа на изложените в тази насока от жалбоподателя твърдения и доводи. Изключение от така очертаните от законодателя правомощия на ВКС в производството по преценка допускане на касационното обжалване, според дадените с т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год. е допустимо, когато се касае до бъде уточнен, преформулиран или квалифициран изрично формулираният правен въпрос.
Следователно извън правомощията на касационната инстанция, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало, е да изведе този правен въпрос вместо страната, ако той не е в достатъчна степен посочен и конкретизиран, както е в разглеждания случай.
По силата на задължителните указания, съдържащи се в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС, самата липсата на посочен конкретен и значим, като специфичен за изхода на делото,/ а на за самия касатор, както неправилно се подържа в касационната жалба/ правен въпрос е достатъчна, за да се откаже допускане на касационното обжалване, без да се разглеждат визираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки.
Независимо от изложеното по- горе дори и да се приеме, че този въпрос, с оглед наведените от страната доводи, уточнен, съобразно цитираните по- горе указания в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до дължимото на изпълнителя възнаграждение при осъществени от последния, но невключени в договора за строителство, наложителни за конструкцията на сградата СМР , т.е. за обема, в който се дължи изпълнение от строителя по договор за изработка, то цитираната от касатора практиката, според която изпълнителят е длъжен да вземе предвид и онези части, които не са обект на договора за изработка, щом това е необходимо за пригодността на съоръжението, преди преустрояването му, не обосновава твърдяното противоречие с възприетото от Софийски апелативен съд разрешение на същия.
За да отхвърли предявения от ищеца иск, основан на чл.266 ЗЗД, въззивният съд е счел, че по делото липсват ангажирани, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса доказателства, установяващи, че именно този строител е изпълнил предписаните от инж. Ш. М. В., като необходими за конструкцията на процесната сграда допълнителни СМР.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото съставеният еднолично от изпълнителя протокол за допълнително извършени СМР е останал неподписан от възложителя и няма други данни да е налице извършено от последния приемане на допълнителните СМР, а поради некачествено изпълнение и неспазен срок на строителството е безспорно, че бил ангажиран и друг изпълнител, извън ищеца, то исковата претенция е останала недоказана. При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал както на извършеното от възложителя плащане на договореното строителство и то в завишен спрямо договорения размер, така и на неоспореното заключение на изслушаната съдебно – техническа експертиза, според което технически е невъзможно да бъдат установени към момента на разглеждане на делото претендираните, като допълнително осъществени от ищеца СМР, предвид характера им на скрити работи и окончателно завършване на обекта от друг строител.
Следователно съществуващото различие в крайния правен резултат между съпоставяните съдебни актове, произтичащо не от различно възприето разрешение на горепосочения материалноправен въпрос, а от различните факти и обстоятелства, установени за приети въз основа на конкретните доказателства по отделните дела, не може да обоснове хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 74 от 11.02.2009 год.,по гр.д.№ 1908/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: