О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 10.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2010/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
С частна касационна жалба, подадена от [фирма], се обжалва определение №2283 от 5.07.2016г., постановено по ч.гр.д. №3118/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 10 с-в, с което е потвърдено определение от 26.04.2016г. по т.д.№294/2015г. на ОС Перник, с което е прекратено по отношение на [фирма] производството по въззивна жалба вх.№1805/28.03.2016г. и с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на съдията-докладчик по т.д.№294/2015г. на ОС Перник от 30.03.2016г., с което е оставена без движение въззивната жалба на [фирма] с указание за внасяне на ДТ в размер на 11 687.36 лв.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено изцяло. Излагат се съображения, че жалбоподателят [фирма] като трето лице-помагач, привлечено от ответника [фирма] , не дължи самостоятелно внасяне на държавна такса по въззивната жалба, която е изготвена и подписана съвместно с подпомаганата страна. Според жалбоподателя в случая няма подадени две отделни жалби, а само една обща въззивна жалба на подпомаганата страна/ответника/ и на подпомагащата страна /третото лице-помагач, което изключва задължението за въззивниците за внасяне на държавна такса в двоен размер.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение в частта му, с която е потвърдено определението от 26.04.2016г. по т.д.№294/2015г. на ОС Перник, е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е формулиран следния процесуалноправен въпрос: „Дължи ли третото лице държавна такса по обжалване на съдебното решение, когато подадената жалба от подпомаганата страна, която е внесла дължимата държавна такса по обжалване на съдебното решение и третото лице е само приподписало жалбата, без да посочва други отменителни основания?”. С частната касационна жалба се посочват и представят определения на ВКС в подкрепа на тезата, че частната касационна жалба е допустима.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на частната касационна жалба от ищеца [фирма] и от ответното дружество [фирма].
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба срещу определение№2283/5.07.2016г., по ч.гр.д.№3118/2016г. по описа на САС, 10 с-в, в частта му, с което е потвърдено определение от 26.04.2016г. по т.д.№294/2015г. на ОС Перник за прекратяване по отношение на [фирма] производството по въззивна жалба вх.№1805/28.03.2016г., е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Същевременно настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:
За да потвърди определение от 26.04.2016г. по т.д.№294/2015г. на ОС Перник в частта му, с което е прекратено по отношение на [фирма] производството по въззивна жалба вх.№1805/28.03.2016г., въззивният състав е приел, че подпомагащата страна упражнява свое процесуално право и дължи заплащане на държавна такса при обжалване на първоинстанционното решение, независимо от обстоятелството, че с ответника е подадена обща въззивна жалба и че ответникът е заплатил дължимата се държавна такса за въззивното обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. Поставеният от касатора въпрос: „Дължи ли третото лице държавна такса по обжалване на съдебното решение, когато подадената жалба от подпомаганата страна, която е внесла дължимата държавна такса по обжалване на съдебното решение и третото лице е само приподписало жалбата, без да посочва други отменителни основания?” изцяло се покрива с въпроса за правилността на постановеното определение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав не споделя обосновката на касатора за наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В теорията и в практиката няма спор, че третото лице-помагач притежава самостоятелно процесуално право да обжалва съдебното решение, за което дължи държавна такса, че присъединяването към въззивната жалба по реда на чл.265 ГПК е предвидено само за другарите в процеса /какъвто не е случая с третото лице – помагач/, както и че третото лице – помагач не губи качеството си на страна в процеса при образувано въззивно производство по жалба на някоя от другите страни по делото.
Обжалването на определението в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на съдията-докладчик по т.д.№294/2015г. на ОС Перник от 30.03.2016г., с което е оставена без движение въззивната жалба на [фирма] с указание за внасяне на ДТ в размер на 11 687.36 лв. е допустимо на основание чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. В тази му част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на въззивния съд, което е в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС /т.5 от Т..решение №1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС/, че правилността на разпорежданията, с които се оставя жалбата без движение, може да бъде ревизирана по повод обжалване на последващо разпореждане за връщане на жалбата, поради невнасяне на таксата. Разпореждането, с което се оставя жалбата без движение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал.1 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, и чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2283/5.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3118/2016г. по описа на САС, 10 с-в, в частта му, с която е потвърдено определение от 26.04.2016г. по т.д.№294/2015г. на ОС Перник за прекратяване по отношение на [фирма] производството по въззивна жалба вх.№1805/28.03.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2283/5.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3118/2016г. по описа на САС, 10 с-в, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на съдията-докладчик по т.д.№294/2015г. на ОС Перник от 30.03.2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: