О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 10.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1670 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6869 от 05.11.2018 година по гр.д. № 2023/2018 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № 98532 от 21.04.2017 г. по гр. д. № 38367/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 93, ал.2, изр. ІІ-ро ЗЗД, предявен от Р. Х. В. – Т. и В. И. Т. против В. Х. Б., всички от [населено място], за сумата 9300 евро, съставляваща двоен размер на получен задатък по договор от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 12.07.2016 година. В решението е прието за установено, че на 25.09.2015 г., между ищците, ответникът и А. И. Б. е бил сключен предварителен договор, с който ответникът и А. Б. са се задължили да прехвърлят на ищците правото на собственост върху недвижим имот, придобит в съпружеска общност – апартамент № 5 с площ от 111,73 кв.м., находящ се на първия етаж от сграда, застроена в УПИ …. от кв. … по плана на С…, м. „В. ВЕЦ С.”, ведно принадлежащите му мазе и ид. части от общите части на сградата и дворното място, върху което е застроена срещу сумата 93000 евро. В деня на подписване на договора купувачите са заплатили на всеки от обещателите по 4650 евро или общо 9300 евро задатък (капаро) с уговорка остатъка от уговорената цена да бъде платен при подписване на окончателния договор, който да бъде сключен най-късно до 30.11.2015 г. В чл. 8 от договора страните са постигнали съгласие, в случай, че продавачите не прехвърлят правото на собственост върху имота в уговорения срок, купувачите да развалят договора, а продавачите да върнат получения задатък в двоен размер. На датата, уговорена за изповядане на сделката в нотариална форма, страните са се явили в кантората на нотариуса. Сделката не е била изповядана, тъй като ответникът продавач В. Б. не е представил удостоверение за липса на данъчни задължения, което е било в негова тежест съгласно чл. 6 от предварителния договор. Уговорена е била нова дата за подписване на договора – 22.12.2015 г., на която ответникът В. Б. не се е явил в кантората на нотариуса поради болест. Уговорена е била следваща дата за сключване на окончателен договор – 21.01.2016 г., 9 часа, за която ответникът е бил уведомен с нотариална покана. Поради неявяването му сделката е била отложена за 26.01.2016 г., на която дата ответникът отново не се е явил. С нотариална покана, получена от ответника Б. на 14.03.2016 г., ищците са го поканили да представи всички необходими документи за сключване на сделката за прехвърляне правото на собственост, както и да се яви в кантората на нотариуса на 07.04.2016 г. в 10 часа, предупреждавайки го, че при неизпълнение на задължението му ще считат договора за развален. На 07.04.2016 г., за изповядане на сделката са се явили ищците и обещателката А. Б.. В съставения констативен протокол е било отразено, че продавачът В. Х. Б. не се явява, нито е представил исканите с нотариалната покана документи. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че ищците са осъществили правото си да развалят предварителния договор, изявление за което е било отправено надлежно в предписаната в чл. 87, ал.1 ЗЗД форма с нотариалната покана от 14.03.2016 г., както и че е бил предоставен подходящ срок на обещателите за изпълнение на задължението им да се представят необходимите документи и да се явят за изповядане на сделката. Прието е, че ответникът В. Б. не е изпълнил поетото по предварителния договор от 25.09.2014 г. задължение да прехвърли правото на собственост върху обещания имот, поради което и съгласно чл. 8 от договора дължи връщане на получения от ищците задатък в двоен размер на основание чл. 93, ал. 2, изр. ІІ-ро ЗЗД. Сумата 9300 евро, съгласно уговореното в чл. 8 от договора е присъдена като дължима солидарно на ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В. Х. Б. от [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно накърнено ли е правото на защита на страната, когато тя своевременно е направила доказателствено искане, отхвърлено от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, което е попречило да установи твърдени изгодни за нея факти, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 265 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1623/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС. Въпросът е изведен във връзка с оплакването, че съдът е отхвърлил заявено от страната в първото по делото съдебно заседание доказателствени искания. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила за допускане и събиране на относими към спорното право доказателства и при явна необоснованост.
Ответниците по касационната жалба Р. Х. В. Т. и В. И. Т. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът накърнено ли е правото на защита на страната, когато тя своевременно е направила доказателствено искане, отхвърлено от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, което е попречило да установи твърдени изгодни за нея факти, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В жалбата си срещу първоинстанционното решение, касаторът въззивник не е направил искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Такова искане, обосновано с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивникът е въвел едва с допълнителна жалба от 19.05.2017 г., подадена след срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което в съответствие с практиката по приложението на чл. 266 ГПК и чл. 269 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането за допускането им и не е обсъждал оплакването за допуснати съдопроизводствени нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото – съгласно т.1 и т. 2 от ТР № 1 от ОСГТК ВКС, въззивната инстанция е ограничена от посочените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението и не следи служебно за допуснати от пърноинстанционния съд съдопроизводствени нарушения при събирането на доказателствата по делото. Въззивният съд, след преценка на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, допуска събиране на доказателства поради допуснати от първоинстанционния съд съдпроизводствени нарушения, когато тези доказателства са поискани своевременно с въззивната жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, което не е било сторено от страната, поради което с отказа на въззивния съд да допусне събиране на доказателства правото и на защита в процеса не е нарушено.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е налице и неправилно или превратно тълкуване на закона – текстът на чл. 93, ал.2 ЗЗД е приложен в съответствие с точния му смисъл, нито с оглед събраните по делото доказателства е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика, предвид което неоснователен се явява и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.2, пр. ІІІ-то ГПК поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Искането за присъждане на съдебни разноски на ответниците по касация в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставео без уважение с оглед липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6869 от 05.11.2018 година по гр.д. № 2023/2018 година на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: