3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София,11.12. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2136/2017 година по описа на Гражданска колегия , първо отделение, и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Т. Г. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд № 1214 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 5410/2016 г., в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийския районен съд, 33-ти състав № 1880 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 1859/2015 г., е осъдена да заплати на И. Д. Л. на основание чл. 31 ал.2 ЗС сумата 6 196 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5 500/7000 кв.м. ид.ч. от нива с площ 7000 кв. м., с пл. № 003449 по кадастралния план на [населено място], обл. Б., ведно с подобренията в него за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2014 г., както и законна лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част, с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен предявеният иск за разликата над 6 196 лв. до пълния предявен размер от 13 200 лв. въззивното решение не е обжалвано.
Ответникът И. Д. Л. изразява становище, в писмения отговор по чл. 287 ГПК, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска по същество, тъй като поставените въпроси не са обусловили изхода на делото, а същевременно касаторът не обосновава специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК – не сочи съдебна практика, в противоречие с която същите да са разрешени. От друга страна поддържа, че изводите на съда са в съответствие с приетото в решение № 528/21.03.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на ВКС, II г.о. и в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, и намира следното:
За да уважи частично иска с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС, въззивният съд е приел, че са изпълнени всички изисквания на разпоредбата, в светлината на ТР 7/2012 г. на ВКС, ОСГК. Мотивите на съда са, че не съществува спор между страните за собствеността върху 1/11 ид. част от 5 500/7000 кв. м. ид.ч. от имота, ведно с подобренията върху него – дървена къщичка и къщичка от мобилен тип (каравана), придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака им. Съдът е констатирал, че с решение на 24.10.20105 г. по гр. д. № 1190/2005 г. за прекратяване на брака е утвърдено споразумение, по силата на което имотът при равни квоти от 1/2 остава съсобствен между бившите съпрузи, но ползването му се предоставя изцяло на ответницата К. Т. Л.. Съдът е приел, че позоваването от нейна страна на тази договореност, изключваща отговорността й за лишаване от ползването на ищеца на процесния имот, е преклудирано, тъй като не е заявено с отговора на исковата молба, същевременно не са посочени особени непредвидени обстоятелства, които да са препятствали ответницата да направи своевременното това възражение. С нотариална покана, връчена на К. Т. Г. на 27.02.2013 г., И. Д. Л. е отправил искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на част от имота, съответстваща на дела му в съсобствеността. Съдът е приел за доказано от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът бил възпрепятстван да ползва изцяло съсобствения имот въпреки заявеното в отговора на нотариалната покана от 01.03.2013г. от ответницата, че по никакъв начин тя не е препятствала достъпа му до него. Обосновал е извод, че макар съсобствеността върху имота да е възникнала по време на брака между страните, прекратен с развод, разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС намира приложение и съпругът, на когото е предоставено ползването на имота, на общо основание дължи обезщетение на другия съпруг, лишен от ползването, съобразно частта му.
При тези мотиви на въззивния съд, от поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси , обуславящ за делото е този дали се обхваща от преклузията на чл. 133 ГПК правният извод на ответника – въззиваем във втората инстанция относно представено писмено доказателство към исковата молба , защото е формирал решаващите изводи на съда. Този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона с оглед определянето на предметния обхват на преклузията на чл. 133 ГПК. Ето защо е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 1214 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 5410/2016 г. в обжалваната част, с която е уважен иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС.
Указва на касатора, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 124 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: