О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 13,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №336 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Е” А. чрез юрисконсулт В. М. , с вх. № 312 от 05.03.2010 год. на Силистренския окръжен съд, срещу определение №88 от23.02.2010 год. по ч.т.д. №16/2010 год. на Силистренския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане №4003 от 30.12.2009 год. по ч.гр.д. №2600/2009 год. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410, ал.1 ГПК във вр. с чл.107 Закон за енергетиката против „К” А. , с. А., общ. Силистра за сумата 3 675.83 лв., представляваща стойността на консумираната от абоната ел.енергия, заедно с мораторната лихва в размер на 535.61 лв. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Силистренският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че заявлението на частния жалбоподател „Е” А. не отговаря на изискванията за неговата редовност/чл.410 ал.2 ГПК/, защото не е индивидуализирал задължението, което трябва да изпълни длъжникът. Не е посочено количеството изразходвана от длъжника ел.енергия, периода за който се отнася, отделно за всеки електрифициран обект.
Частният жалбоподател „Е” А. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.410 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Подържа, че в подаденото от него заявление са посочени обстоятелствата, на които основава вземането си, а в заповедното производство е недопустимо прилагане на доказателства.
Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, защото твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие със съдебната практика, формирана по заявления с едни и същи реквизити, попълнени от кредитора. Разрешаването на въпроса какво следва да се разбира под индивидуализиране на вземането ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател „Е” А. при позоваването си на противоречива съдебна практика, не е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.1,т.3 във вр. с ал.3,т.1 ГПК, общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на частната жалба и е обусловило правните изводи на съда. Соченето само на противоречиви съдебни разпореждания по негови заявления за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК с едни и същи реквизити, без да е формулиран значимия правен въпрос, не представлява основание за достъп до касация. При това не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото подържаната противоречива съдебна практика не е подкрепена с окончателни, влезли в сила съдебни актове. Всички приложени разпореждания подлежат на обжалване, а немя данни дали е настъпил техния стабилитет.
Поставеният правен въпрос ”какво следва да се разбира под индивидуализиране на вземането, така че да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1,т.4 ГПК”, също не представлява формулиране на общия правен въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът за индивидуализиране на вземането се разрешава конкретно за всеки отделен случай съобразно твърденията на заявителя, поради което и конкретното му разрешаване в настоящия случай не би било от значение за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №88 от 23.02.2010 год. по ч.т.д. №16/2010 год. на Силистренския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане №4003 от 30.12.2009 год. по ч.гр.д. №2600/2009 год. на Силистренския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: