О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София 17.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1616 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя П. Д. чрез адв.Е. Й. срещу решение от 4.10.11г.,постановено по в.гр.дело № 525/11г.на Окръжен съд – Кюстендил,с което са потвърдени постановените на 17.06.11г.и 28.06.11г. решения по гр.дело № 659/11г.на Районен съд- Кюстендил и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ,предявени от А. Ц. М. от [населено място].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Приложена е съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба А. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 003/11.01.11г.,с която на ищцата А. Ц. М. е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена разпоредбата на чл.193 ал.1КТ.Прието е,че от страна на ответника не е проведено пълно и главно доказване на факта,че преди връчване на уволнителната заповед е поискал от М. обяснения за причините за неявяването си на работа за времето от 3.01.11г.до 6.11.11г.Само на това основание съдът е счел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ и уволнението да се отмени като незаконно, без да се разглежда спора по същество.Въпреки това е изложил и мотиви,че дори и да се приеме,че ищцата не се е явила на работа за посочения период,конкретните обстоятелства – недопускането й до работа на 2.01.11г.с предупреждение,че ще бъде съкратена и връчването й на 5.01.11г.на предизвестие и заповед № 23 от 3.01.11г.за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, обуславят извод,че тежестта на нарушението не е преценена и не обусловя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата,а само са цитирани съдебни решения по различни казуси,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поставените от касатора въпроси от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото са: при направено оспорване на представен препис от писмен документ следва ли да се кредитира като доказателство по делото след като не е представен оригинала; при оспорване на документ на основание чл.193 ал.1 ГПК следва ли да бъде кредитиран по делото ,след като страната,която го представя не е заявила,че иска да се ползва от него; може ли предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение без положен подпис от страна на работника или служителя ,с изключение на случаите,когато са изпратени по пощата,да се считат за валидни.Тези въпроси са във връзка с предизвестието и заповед № 23/3.01.11г.за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 т.12 КТ.Те не са от значение за изхода на делото,тъй като решаващият извод на съда, за да приеме незаконност на уволнението, е неспазена процедура по чл.193 ал.1 КТ,което обуславя приложението на ал.2 на чл.193 и отмяна на дисциплинарното наказание,без да се разглежда спора по същество.
Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това работодателят изпълнил ли е задължението си по чл.193 ал.1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.10.11г.,постановено по в.гр.дело № 525/11г.на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.