2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
С., 17,07,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2865/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. – [населено място] против решение №948 от 14.05.2014г. по т.д.4168/13 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [община], чрез пълномощниците си – адв. Е.Б. и адв. Н. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на жалба, претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Посочил е, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото било произнасянето на ВКС „ по въпросите относно изпълнението на задълженията на [община] по сключения с М. Договор за безвъзмездна финансова помощ по конкретно провеждане на обществени поръчки в изпълнение на дейностите по сключения ДБФП в качеството на възложител и определяне границите на „ оперативната самостоятелност на възложителя,” съпоставени с императивните изисквания на Закона за обществени поръчки в разпоредбата на чл.25, ал.5 и ал.6 от същият, тъй като няма едностранна практика по този въпрос.”Страната подробно е развила разбирането си за значимостта на така поставения въпрос, с оглед спецификата на сключения договор. След това е определила пространно развитите си оплаквания като такива, развити с оглед неправилност на решението на въззивния съд в какъвто смисъл е поддържана и защитната теза за неправомерност на поставеното изискване за представяне на конкретни сертификати. В заключение е направен извод, че по въпроса за оперативната самостоятелност на възложителя по чл.25, ал.5 и ал.6 ЗОП няма „ едностранна практика”.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК предполага наличие на формулиран правен въпрос, свързан с правните изводи на съда обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09. В случая, за да потвърди решението, с което е уважен иска на [община] против настоящия касатор с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, съставът на Софийски апелативен съд е възприел изцяло мотивите на СГС, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК, като се е произнесъл по всички оплаквания изложени във въззивната жалба от въззивника- сега касатор. Съдът е мотивирал, че нарушение във връзка с дискриминационния характер на изискването за сертифициране на участниците в конкурса по трите стандарта не е налице, тъй като съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗОП в документацията за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, възложителят определя техническите спецификации, като правния анализ на разпоредбата указвал, че изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя е това определяне, с оглед предмета на обществената поръчка.Избрания в конкретния случай начин на установяване на технически възможности, чрез кумулирането на трите изискуеми сертификата не съставлявало дискриминационно условие доколкото възложителя изрично е уточнил, че могат да бъдат представени еквиваленти на сертификатите, съобразно изискванията на чл.30, ал.3 ЗОП. За недоказани съдът е приел твърденията на въззивника, че сертификатът ISO 27001:2005 не е необходим за изпълнението на поръчката, като е очертал характеристиките му: свързан с въвеждането на добри практики при оценка и управление на риска, управление на персонала и контрол на достъпа до материални активи, пазенето на отчетност и документация за извършваните дейности и т.н., като стандартът е приложим по отношение на всички видове организации, в това число и търговските дружества.Решаващият състав е направил извод, че съобразно тези характеристики на стандарта, обстоятелството дали изготвянето на инвестиционния проект е несъвместимо с приложението му е факт подлежащ на доказване от ответника,който не е направил това. Съдът е посочил още, че този извод се налагал и от неоспореното от страната обстоятелство, че цялата конкурсна документация е била приета „ без забележки” от М. изрично в два акта на министерството.С оглед така приетото от състава, дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от касатора, въпреки фактическия му характер и липсата на яснота, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че съдържанието на въпроса не е обосновано с конкретни посочени решаващи изводи на въззивния съд,с оглед застъпване само на част от проблематиката разгледана от съдилищата и обосноваваща уважаване на предявения иск / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това страната не е изложила доводи свързани с обосноваване на неяснотата или непълнотата на разпоредбата на чл.25, ал.5 и ал.6 ГПК, нито е развил доводи обосноваващи конкретната приложимост на тези норми която самостоятелно да промени обжалвания правен резултат. Още повече, че въззивният съд е разглеждал изискването за сертифициране на конкретни умения на кандидатите, с оглед приложение на чл.30 ЗОП и в тази връзка е посочил, че представяне на такива сертификати,установява конкретни умения, които следва да притежават кандидатите и чиито технически параметри се свързват с оперативната самостоятелност на възложителя, чиято е дискрецията да заложи минималните изискуеми условия. С оглед тези решаващи мотиви, не е поставен дори релевантния правен въпрос спрямо който да се преценява приложимост на цитираните от касатора норми. Доколкото, с оглед изложеното страната ги свързва с твърдението си, че въпросът й е поставен във връзка с рамките на оперативна самостоятелност при вземане на решенията по изискванията за изпълнителя на поръчката, то развитите съображения са оплаквания за неправилност на съдебния акт, така квалифицирани и от касатора, но с оглед това и необосноваващи неяснота или непълнота на нормата, предполагаща изискване за тълкуване, поради което са и неотносими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация е представил списък по чл.80 ГПК, с който е конкретизирал претенцията си за разноски за касационното производство – 3600лв.- възнаграждение за един адвокат, които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №948 от 14.05.2014г. по т.д.4168/13 на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. – [населено място] да заплати на [община], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: