1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 18.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4042/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК вр.пар.14 ЗИДГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.).
Образувано е по частна жалба на Л. Ц. Л., Ц. И.М., М. Й. М., М. Й. Г., Б. С. С., Р. С. С., Н. В. Д., П. М. Д., М. Д. Я., В. Д. В., Й. З. Н., Б. М. З., З. М. Д., М. Т. Д., П. Т. Д., Н. Т. А., Й. Н. Д., Й. К. К. и А. К. К., срещу разпореждане на Софийски градски съд от 13.03.2015 г. по гр.д.№ 4293/ 2009 г. С това разпореждане е върната подадената от частните жалбоподатели касационна жалба вх.№ 126425/ 30.10.2014 г. срещу постановеното по същото дело решение от 19.08.2014 г., поради това, че не са отстранени в срок нередовностите й и като просрочена.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е имал основание да върне жалбата, тъй като същата е подадена в срок, а в срок са отстранени и констатираните от съда нередовности в нея. Съобщение за решението е връчено на общия пълномощник на всички жалбоподатели (ищци в основното производство) на 24.09.2014 г., а жалбата срещу това решение е подадена по пощата на 24.10.2014 г. – в законния едномесечен срок. Датата на подаване е удостоверена в клеймото върху пощенския плик, а ако клеймото и разписката за подаване са с нечетлив отпечатък, това не може да обоснове извод за просрочване на жалбата. В определения от съда допълнителен срок са представени доказателства за платена държавна такса и съответния брой преписи от жалбата и приложенията към нея. Поради това жалбоподателите считат, че не е имало основание за връщане на касационната им жалба и молят за отмяна на разпореждането, с което това връщане е постановено.
Ответните по частната жалба страни Д. Г.С. – А., Е. А. Х. и Е. Е. А. я оспорват като поддържат, че касационната жалба на ищците е върната законосъобразно. Според тях нередовностите на жалбата са отстранени след изтичане на законния срок за това, което е достатъчно основание тя да бъде върната. Освен това заявяват, че липсват доказателства за подаване на касационната жалба в срок.
Ответните по частната жалба страни С. П. П., Х. Г. Т., Д. Н. Н., Д. Н. Р., Е. Г. Л., И. Г. Г., Й. П. П., Ж. С. Д., П. С. П., Г. К. У., Л. П. Г., П. П. Д., И. Л. П., М. Д. П. и П. Д. П. също оспорват жалбата. Освен наведените от останалите ответници доводи, излагат и съображения срещу приложеното към частната жалба ново доказателство (квитанция за изпратена пратка чрез куриерска служба Стар пост), което според тях не е автентично и не доказва какво е било съдържанието на пратката.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С решение от 19.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 4293/ 2009 г., Софийски градски съд, като въззивна инстанция, се е произнесъл по жалба на Л. Ц. Л., Ц. И. М., М. Й. М., М. Й. Г., Б. С. С., Р. С. С., Н. В. Д., П. М. Д., М. Д. Я., В. Д. В., Й. З. Н., Б. М. З., З. М. Д., М. Т. Д., П. Т. Д., Н. Т. А., Й. Н. Д., Й. К. К. и А. К. К. срещу решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1807/ 2005 г. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд и по този начин са отхвърлени предявените от частните жалбоподатели срещу ответните страни ревандикационни искове. Ищците са уведомени за постановеното решение и са получили препис от него (чрез процесуалният си представител адвокат Д. Г.) на 24.09.2014 г., а на 30.10.2014 г. в съда е постъпила касационна жалба срещу него. Към жалбата е приложен пощенски плик с нечетливо обозначение на датата на постъпването му в пощата. Въззивният съд е дал указания на ищците да отстранят нередовности на подадената касационна жалба като представят документ за внесена държавна такса и описаните приложения в жалбата с преписи за ответните страни, както и да представят доказателства за датата на подаването й по пощата. Указанията са съобщени на 24.11.2014 г., а на 04.12.2014 г. жалбоподателите са депозирали молба с приложен документ за внесена държавна такса и с приложенията към жалбата, като са поискали съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства кога тя е подадена. Съдът издал удостоверението, а по молба на ищците от 28.01.2015 г. продължил срока за представяне на доказателства за датата на подаване на жалбата с две седмици. До изтичането на така продълженият срок по делото не са постъпили молба от ищците или документ за датата на подаване на жалбата, поради което съдът постановил обжалваното в настоящето производство разпореждане, с което е върнал касационната жалба на подателите й.
Разпореждането е законосъобразно. Срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 24.10.2014 г. (петък, присъствен ден). До тази дата жалбата не е постъпила в съда, нито е подадена по пощата. Клеймото на пощенския плик, приложен към жалбата не удостоверява постъпването й преди 24.10.2014 г., а доказването на факта, че съответното процесуално действие е извършено в срок, е в тежест на страната, която е била длъжна да извърши действието. Квитанцията, приложена към частната жалба, не може да е такова доказателство, тъй като няма никакви данни жалбата да е подадена чрез куриерска служба Стар пост. Напротив, клеймото с нечетлива дата е поставено върху пощенски марки, което сочи на подаване на жалбата по пощата, а не чрез нарочна служба. Самите ищци не са поддържали пред въззивния съд, че са подали жалбата като куриерска пратка чрез Стар пост, а твърденията им са, че това е станало чрез писмо, подадено в клон Ц. поща на „Б. пощи”. Поради това приложената към частната жалба квитанция за изпратена от адвокат Д. Н. до Софийски градски съд пратка чрез Стар пост няма отношение към обстоятелството дали жалбата с вх.№ 126425/ 30.10.2014 г. е подадена в срок в Б. пощи. Още повече, че в съдържанието на квитанцията има зачертавания и поправки, а и от нея не става ясно във връзка с кое дело на Софийски градски съд е подадена пратката.
В заключение, жалбата е подадена слез изтичане на законоустановения срок и като такава е подлежала на връщане на подателите й. Без правно значение е дали тя е била редовна и отстранени ли са в срок нередовностите й, тъй като проверката за редовност се осъществява само при валидно сезиране на съда в съответните срокове. При просрочие на жалбата редовността или нередовността й не се обсъжда. Във всеки случай тя подлежи на връщане и разпореждането, с което въззивният съд е сторил това, е законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски градски съд от 13.03.2015 г. по гр.д.№ 4293/ 2009 г.
ОСЪЖДА Л. Ц. Л., Ц. И. М., М. Й. М., М.Й. Г., Б. С. С., Р. С. С., Н. В. Д., П. М. Д., М. Д. Я., В. Д. В., Й. З. Н., Б. М. З., З. М. Д., М. Т. Д., П. Т. Д., Н. Т.А., Й. Н. Д., Й. К. К. и А.К. К. да заплатят на Д. Г.С. – А., Е. А. Х. и Е. Е. А. 500 лв (петстотин лева) разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА Л. Ц. Л., Ц. И. М., М. Й. М., М. Й. Г., Б. С. С., Р. С. С., Н. В. Д., П. М. Д., М. Д. Я., В. Д. В., Й. З. Н., Б.М. З., З. М. Д., М. Т. Д., П. Т. Д., Н. Т. А., Й. Н. Д., Й. К. К. и А.К. К. да заплатят на С. П. П., Х. Г. Т., Д. Н. Н., Д. Н. Р., Е. Г. Л., И. Г. Г., Й. П. П., Ж. С.Д., П. С. П., Г. К. У., Л. П. Г., П. П. Д., И. Л. П., М. Д. П. и П. Д. П. 500 лв (петстотин лева) разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: