3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 19 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4851/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К.,град П., приподписана от особения му представител адвокат Т. Д., срещу определение № 877 от 20.04.2016 г. по ч.в.гр.д. № 873/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила разпореждане по гр.д. № 17114/2009г. на Пловдивския районен съд, с което е върната въззивната жалба на С. И. К. срещу постановеното по делото решение №864 от 14.03.2011г., като просрочена.
Въззивният съд е приел, че правилно Пловдивският районен съд е върнал въззивната жалба на ищеца С. И. К.. Посочил е, че пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД от ищеца К., който е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца в първоинстанционното производство е била предоставена правна помощ, тъй като бил с влошено здравословно състояние, като за служебен защитник е бил определен адвокат И. С.. След приключване на делото и постановяване на първоинстанционното решение, съобщението за изготвеното решение е било получено от адвокат С. на 17.03.2011 г. В преклузивния двуседмичен срок по делото не е постъпила въззивна жалба от ищеца – нито лично, нито чрез назначения му служебен защитник адвокат С., поради което въззивният съд е приел, че решението е влязло в сила.
Жалбоподателят поставя следните процесуалноправни въпроси, за които сочи наличие основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1/ Трябва ли длъжностното лице по призоваването да отбелязва обстоятелствата – мястото, на което е връчена призовката, ако това е място различно от кантората на адвоката и при това по аналогия – следва ли в призовката изрично да се отбележи, че същата е връчена извън офиса на адвоката на място, на което същият е намерен по служба;
2/ Ако горното задължение във връзка с надлежното връчване следва да се вмени на призовкаря и не е изпълнено, то приложима ли е в настоящия случай разпоредбата на чл. 54 ГПК, според която ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата;
3/ Следва ли съдът да съобрази наличните данни за инвалидност на жалбоподателя, която е свързана със силно затрудняване на подвижността и съответно е в пряка връзка с възможността на страната да узнае за постановения съдебен акт както от назначения му защитник, така и лично.
Жалбоподателят сочи, че по горните въпроси е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 64 от 09.06.2015 год. по гр.д. № 5054/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като от една страна продължаването на хода на процеса е пряко обусловено от разрешаването им, а от друга страна всеки един от поставените въпроси има принципно значение не само за изхода на настоящия правен спор, но и за сходни от фактическа и правна страна случаи.
Ответниците по частната жалба И. Г. Т. и П. Т. Т., двамата от [населено място], [община], оспорват жалбата.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване на определение № 877 от 20.04.2016 г. по ч.в.гр.д. № 873/2016 г. на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси са неотносими. В случая изпращането на съобщението за изготвеното решение е било получено от адвокат С. на 17.03.2011 г. на посочения в данните за служебния защитник адрес, съгласно уведомителното писмо от Адвокатска колегия – П. до Пловдивския районен съд за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, вписан в националния регистър за правна помощ /л. 52 от първоинст. дело/. Според разпоредбата на чл.45, изр.2 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 877 от 20.04.2016 г. по ч.в.гр.д. № 873/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.