О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр.София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5223/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. И. и Д. Г. Т. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд от 26.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 244/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд по гр.д.№ 282/ 2013 г. и по този начин е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба против [община] и Д. И. К., поради невписването й в определения от съда срок, а производството по делото е прекратено.
Жалбоподателите поддържат, че съдът следвало да им издаде поисканото от тях съдебно удостоверение, а не, без да се произнася по това им искане, да постановява прекратяване на производството по делото. Като основание за допускане на касационното обжалване формулират процесуалноправният въпрос допустимо ли е да се прекрати производството поради неизпълнение на указания за вписване на исковата молба, ако съдът не се е произнесъл по изрично искане на ищците за издаване на съдебно удостоверение. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това молят определението на въззивния съд да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и да им бъде дадена възможност да впишат исковата молба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Пред първата инстанция делото е образувано по нередовна искова молба, която не е била вписана. Районният съд, констатирайки нередовностите, е дал указания да отстраняването им с разпореждане от 11.02.2013 г., като изрично е предупредил ищците, че в противен случай следва прекратяване на производството по делото. Наред с другите указания, наредено е също да се впише исковата молба от ищците. На 28.02.2013 г. ищците са подали молба-уточнение, с която изпълняват частично дадените от съда указания, но не са вписали исковата молба. Първоинстанционният съд е постановил връщане на същата, а с обжалваното в настоящето производство определение този акт е потвърден по съображения, че при невписване на исковата молба в дадения от съда срок се налага аналогично приложение на разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК.
При така изложените от въззивния съд мотиви поставеният от касаторите правен въпрос обуславя атакуваното определение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното с исковата молба искане за издаване на съдебно удостоверение, но то е насочено към снабдяване на ищците с доказателства по делото, а не с документи, необходими за вписването. Ищците са искали удостоверение за да се снабдят с преписи от акт за частна общинска собственост и от договор за продажба, сключен между ответниците. Нито актът, нито договорът имат отношение към производството по вписване на исковата молба и поради това за изпълнение на указанията на съда не е било необходимо издаването на поисканото от ищците съдебно удостоверение. В този смисъл е установената практика, а доколкото обжалваното определение по същество е съобразено с нея, то няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Кюстендилски окръжен съд от 26.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 244/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: