О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
[населено място], 21.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2714/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 пр. първо ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. К. против определение № 682 по ч.гр.д.№ 526/2017 год. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 615/03.07.2017 год. по гр.д.№ 538/2016 год. на Пирдопски районен съд , за връщане исковата молба на жалбоподателя и прекратяване на производството,образувано по същата.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, досежно извода на съда за неотстраняване нередовност на исковата молба, поради непосочване на достатъчно обстоятелства за определяне правната квалификация на предявения иск, като допустим от правото ни. Твърди, че се е позовал на унищожаемост на сключения, от друг сънаследник на общия наследодател на поземлените имоти , аренден договор, поради грешка в предмета и в лицата. Грешката се сочи във факта на сключване на арендния договор за земеделски земи, за които жалбоподателят – ищец твърди качеството си на съсобственик , от друг сънаследник – арендодател, без участието на ищеца.Намира за преодолимо, чрез прилагането на реда по чл.16 ал.5 вр. с чл.6 от ЗАЗ , привеждането на арендния договор в съответствие с лицата, материалноправно легитимирани да го сключат , като съсобственици на арендуваните имоти, без провеждането на самостоятелен иск за нищожност на договора / очевидно считана от страната като равнозначна на прогласяване унищожаемостта му /. В този смисъл намира формулирания петитум – чрез съдебното решение да се допусне допълване на името му , като втори арендодател в сключения от един от сънаследниците договор за аренда , за допустим . Като обстоятелство, на което се основава иска,конкретизиран срещу ответник – Служба по вписванията при Районен съд [населено място] , жалбоподателят сочи вписването на договора за аренда от Службата по вписванията . Оспорва и извода на съда, че конституираният ответник, дори да се приеме за надлежно уточнен и конкретизиран иск за прогласяване нищожност на арендния договор, не е надлежен такъв.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, поради неотстраняване на указани от съда нередовности на същата, вкл. след направеното от ищеца уточнение , озаглавено „ допълнително обяснение„ / с което е уточнен петитум за „признаване нищожност на вписването „ и „допускане изменение на договора, с вписване на ищеца като арендодател”; искът е насочен срещу Служба по вписванията към Районен съд [населено място] ,а пасивната й легитимация е обоснована с дължимото от Службата вписване на арендния договор и с твърдението , че фактически вписаният е нищожен, като сключен само от съсобственик на арендуваните имоти /, въззивният съд е изложил следните решаващи мотиви,вкл. въз основа изложението в частната жалба, предвид позоваване на страната на неясни и заблуждаващи указания на първоинстанционния съд: Както първоначалният / да се анулира сключеният между трети за производството лица договор за аренда и се замени с нов договор, със същия предмет, но със страна арендодател и ищеца / , така и последващо уточнения петитум / да се установи нищожност на вписването на арендния договор и постанови изменението му по съдебен ред,с вписване на арендодател и ищеца / сочат на претенции, чието осъществяване по съдебен ред е недопустимо,тъй като съдът няма правомощие да се намесва в гражданските отношения между страните,включвайки допълнителни страни. Ако, въпреки противоречивите твърдения относно порока на договора, респ. относно обекта на твърдяната недействителност – първоначално договора за аренда, а с уточненията – самото му вписване, се приеме , че се цели прогласяване нищожността на самия договор за аренда, като сключен само от някой от собствениците на арендуваните земеделски имоти, въззивният съд е приел, че такъв иск би се явил насочен срещу ненадлежен ответник – Служба по вписванията. В останалата му част,въззивното определение коментира като несъстоятелни различни аргументи,наведени от ищеца,които не следва да се квалифицират като решаващи мотиви на въззивното определение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, освен напълно несъстоятелния правно довод – за придобиване на вещни права върху арендуваните земеделските имоти, за сключилия арендния договор съсобственик, за сметка на несключилия го съсобственик – ищеца, въз основа на така сключения , не от всички съсобственици, договор за аренда,който довод е в пълно несъответствие с единствено облигационната характеристика на договора за аренда,съответно с предмета и съдържанието на същия – не е формулиран правен въпрос, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, който да е включен в предмета на спора и чийто отговор да е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение. Изложението преповтаря доводите в частната касационна жалба, относно твърдяния от ищеца порок на сключения договор, отново в пълно несъответствие с правната теория и съдебна практика , по приложението на чл.28 ал.1 ЗЗД – унищожаемост поради грешка в предмета или грешка в лицето и преодоляване на последиците й единствено чрез конститутивния иск по чл.32 ЗЗД, при това ограничен в предявяването му със срок. Неформулирането на правен въпрос е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Дори да би се приел изводим еднозначно такъв от изложението, каквото настоящият състав не споделя, липсва дори опит за обосноваване на допълнителен селективен критерий, в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 682 по ч.гр.д.№ 526 / 2017 год. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: