3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
[населено място], 23.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3729 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Н. от [населено място], против разпореждане от 27.03.2014 г. по гр.д. № 13699/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което е върната на жалбоподателката касационната й жалба срещу въззивно решение № 911 от 11.02.2014 г. постановено по делото, подадена на 10.03.2014 г. с вх. № 28668. Жалбата е върната като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради това, че цената на всеки един от обективно съединените искове по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, предмет на искане за тълкуване на решението по тези искове, е под 5 000 лв.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба като недопустима, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 100/2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5 000 лв., а в случая предмет на производството е искане за тълкуване на решение по искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, всеки от които с цена под 5 000 лв./претенцията от 1 028 лв. е обезщетение за имуществени вреди и от 765 лв. – за неимуществени вреди/.
Разпореждането на въззивния съд е правилно.
Софийският градски съд е постановил на 11.02.2014 г. въззивно решение № 911 по в.гр.д. № 13699/2013 г., с което като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил молбата на жалбоподателката за тълкуване на решението от 21.05.2012 г. по гр.д. № 17058/2011 г. на СРС, 67 с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма] насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1 028 лв., претърпени имуществени вреди и 765 лв., претърпени неимуществени вреди от некоректно вписване на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповед № 25 от 02.06.2010 г. Касационната жалба срещу решението е подадена на 10.03.2014 г. с вх. № 28668 и е върната на подателката й на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./.
Това е така, тъй като според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, която следва да бъде съобразена към момента на подаване на касационната жалба. В случая касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК търсената сума/. В конкретния случай настоящото дело има за предмет искане за тълкуване на решение по искове с правно основание чл. 226 КТ, всеки от които с цена под 5 000 лв., поради което касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона/ чл. 280, ал. 2 ГПК/ правото на касационно обжалване е погасено. Следователно, обжалваното разпореждане на въззивния съд, с което е върната като процесуално недопустима касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. В случая се касае до производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК не намират приложение, каквито доводи са изложени в частната жалба и те са неоснователни.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.03.2014 г. по в.гр.д. № 13699/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :