4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 24.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело № 1671/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. М. Д. от [населено място] и касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 60 от 10.03.2017 г. по т. дело № 544/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на Г. М. Д. от [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпросите: ” При изготвяне на баланс по чл.125,ал.3 от ТЗ следва ли да взема предвид доказателство, което не е съществувало към момента към който се изготвя баланса, а е създадено по-късно и то след предявяване на иска за заплащане на стойността на притежаваните дялове и това доказателство води до обезценка на стойността на притежаваните дялове”. 2/”Следва ли въззивният съд да обсъди всички аргументи и възражения на страните при постановяване на своето решение, в конкретния случай свързани с липсата на условията и предпоставките за прилагане на Национален счетоводен стандарт № 8” и 3/ „Следва ли въззивният съд да изложи аргументи защо възприема едно или друго заключение на вещото лице”. Страната общо е изброила решения на ВКС, като е заявила, че тези въпроси били решени в отклонение от приетото с тях. Изложени са оплаквания, възпроизведени от касационната жалба, относно това, че съдът приел вариант на заключението на вещото лице, в който били отразени допуснати грешки в съответствие със заповед №6 от 06.07.2015г., като е поддържал, че тази заповед е издадена след релевантния момент на преценка на стойността на дяловете – 31.03-2015г., поради което и не следвало да бъде съобразявана. Страната също така възпроизвеждайки оплакванията си в касационната жалба, квалифицирани и от нея като неправилност и необоснованост на съдебният акт, подробно е развила оплаквания за неправилното приложение на националния счетоводен стандарт № 8 , във връзка, с което е изложила своето разбиране относно това, че не е налице фундаментална грешка, която неправилно е отчетена от вещото лице и съобразена от съда при определяне равностойността на дела на починалия съдружник.
Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК С оглед разрешенията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. въпросът, обосноваващ наличие на общо основание, следва да бъде правен и изведен от мотивите на въззивния съд, обусловили обжалваният резултат. В случая, поставените от касатора въпроси са процесуалноправни и свързани с преценка на доказателства, както и със съобразяване на въведените правозащитни възражения. За да обосноват общо основание тези въпроси следва да бъдат относими към конкретно процедиране на въззивният съд, довело до постановяване на обжалвания резултат и еманиращо пряко върху решаващите му мотиви. Първият поставен въпрос, страната е свързала с това, че съдът е посочил, че управителят на ответното дружество е издал заповед №6/06.07.2015г., която решаващият състав е обсъждал с оглед даденото експертно заключение, съобразило допуснатите грешки в ГФО за 2014г. / в което впрочем се състои и разликата в двете заключения на експертите, приети от първостепенния съд/. Съдът е мотивирал подробно възприемането на заключението на вещото лице, отразяващо съобразяване с тази заповед във връзка, обаче, с допуснати грешки в ГФО за 2014г. на база аналитичните данни, изрично обосновани от съда като правна възможност за поправката им, тъй като представляват неправилност или неточност в текущите счетоводни документи, операции и регистри, дължащи се на технически причини.при регистриране на данните и т.н. Съдът подробно е обосновал както това, че следва да бъде отчетена допуснатата фундаментална грешка при определяне на дяловете, така и съобразяване при уважаване на иска с експертизата, която е отчела тези обстоятелства и обявените в ТР счетоводни документи, така е и сравнил двете заключение и е изложил свои мотиви кое от тях приема за установяващо релевантните за спора факти. В тази връзка и с оглед тези мотиви, поставените въпроси не са релевантни, тъй като съдът не е извел решаващите си изводи от заповедта, предмет на първият поставен въпрос, а освен това е мотивирал приложението на НСС №8 относно допуснатата фундаментална грешка и съответно е изложил свои мотиви, като несъгласието с тези изводи не обосновава довод по чл.280, ал.1 ГПК. Или, с поставените въпроси не е обосновано наличие на общо основание. Следва да се отбележи, че страната не е изложила и доводи във връзка с допълнителния критерий, тъй като общо изброените актове без разграничаване и обосноваване, в какво се състои отклоняването на състава от тази практика не могат да установят и допълнителен критерий. Оплакванията за неправилност на акта, възпроизведени от касационната жалба са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК и към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване в обжалваната част.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът в хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е поставил въпросът: „Възможно ли е обосноваване на настъпили вреди от действия на бивш управител на дружеството само при установяване на факта на сключени от него нищожни сделки или е необходимо да се докаже, че увреденото дружество е в обективна невъзможност да събере недължимо платените суми от страните по тези сделки”. Страната е изложила своето разбиране по въпроса в контекста на оплаквания за неправилност на акта, като такива оплаквания е развила пространно в началото на изложението. Поставила е въпросът, с оглед поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК –„ При липса на обратен документ или начало на писмено доказателство може ли страната да доказва привидност с други доказателствени средства”. Поддържано в тази връзка е че приемайки, че симулацията може да бъде установявана само на базата на нарочен документ – обратно писмо, ПАС не бил съобразил задължителна практика на ВКС, след което са изброени актове на този съд.
Първият поставен въпрос е релевантен, съобразно мотивите на въззивният съд, който е приел, че дори управителят да е нарушил общото задължение да полага грижата на добрия търговец при управление на дружеството, претендираната вреда не се установява тъй като ответникът – настоящ касатор е пристъпил към събиране на недължимо платените суми по съдебен ред, като вече се е снабдил и с изпълнителен лист по една от сделките. Или налице е общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта.
С оглед посочените по-горе решаващи мотиви на съда, вторият поставен въпрос не обосновава наличие на общ критерий. Съдът е приел, че при преценка за привидност на сделките следва да се установи несъответствие между желаното и изразеното, като в случая, с оглед осъщественото плащане по фактурите не е налице вторият елемент т.е. липсва доказване, че страните не са искали последиците на сделката, като освен това страната е навела твърдения, че не е извършена работа по сделките, а получателите на насрещното плащане са се обогатили за сметка на дружеството, което предполага, че платилия има право на връщане на даденото без основание. Така е направен извод, че сделките не са нищожни. С оглед тези мотиви, не е налице и каквото и да било противоречие с цитираната задължителна практика и тъй като касаторът не излага и конкретни доводи в тази насока се налага извод, че същият не установява и наличие на допълнителен селективен критерий дори и да бъде съобразен като относим към мотивите на състава поставеният въпрос.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 10.03.2017 г. по т. дело № 544/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: