О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 24.09.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1996/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С.-1” Е., гр. София срещу постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав определение № 11036 от 07.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1567/2019 г., с което е потвърдено определение от 15.01.2019 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията – гр. София за отказ да бъде вписан учредителен акт на същото дружество по молба вх. № 886 от 15.01.2019 г.
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие със закона и практиката на Върховен касационен съд. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че за да бъде извършено вписване по реда на чл. 73, ал. 5 ТЗ на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот, освен доказателства за правата на вносителя, пред съдията по вписванията следва да бъде представено и удостоверение за вписванията на тежести върху имота, от което да се удостовери, че по отношение на същия няма извършени прехвърляния.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За доказване правата на вносителя, при представен документ, установяващ правото на собственост, следва ли да се представи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота, с което да се удостовери, че по отношение на този имот няма извършени прехвърляния след датата на придобивния акт, предвид това, че тази информация е служебно достъпна на съдията по вписванията; 2. При наличие на служебно достъпна информация за съдията по вписванията по отношение на извършени разпоредителни сделки и вписани тежести за имота, предмет на непарична вноска, следва ли такава информация да бъде предоставена от заявителя; 3. Наличието или липсата на тежести върху имота, предмет на непарична вноска, има ли значение досежно предпоставките за вписване или значение има само дали вносителят притежава правото на собственост, но не и дали са налице вписани тежести върху имота и дали правото на собственост е обременено; 4. Лимитативно ли е изброяването на изискуемите в Правилника по вписванията документи за вписване на непарична вноска на съдружник в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК в производството по вписване на актове”.
В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на следната практика на ВКС: Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК и определение № 99 от 16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3410/2015 г. на І т. о.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Софийски градски съд е споделил изразеното от него становище, че при възложеното му от закона (чл. 73, ал. 5 ТЗ) задължение да провери правата на вносителя върху апортирания в търговското дружество недвижим имот, освен представения констативен нотариален акт, установяващ, че едноличният собственик на капитала е собственик на този имот, пред същия следва да бъде представено и удостоверение за вписвания на тежести върху имота, от което да се удостовери, че няма извършени прехвърляния след съставянето на констативния нотариален акт. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че в Правилника по вписванията не е предвидено изискване за представяне на такова удостоверение, като е прието, че същото се извежда от задължението на съдията по вписванията да провери правата на вносителя.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първите три въпроса, които обобщено се свеждат до въпроса: „За доказване правата на вносителя, при представен документ, установяващ правото на собственост, следва ли да се представи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота”. Четвъртият въпрос няма характер на обусловил изхода на конкретното дело, доколкото обжалваният акт не съдържа произнасяне по него.
По така уточнения въпрос е осъществено и поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Противоречието обаче не е с посочената от него задължителна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г., доколкото същата не касае поставените въпроси, а с казуалната практика на касационната инстанция, обективирана в определение № 99 от 16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3410/2015 г. на І т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Наличието на тази практика изключва приложимостта на второто поддържано от частния касатор основание, а именно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В посоченото определение на ВКС е прието, че: Правото на собственост следва да бъде установено с предвидения за конкретния придобивен способ документ, който легитимира неговия носител; Извън описаните доказателствени средства, валидно установяващи правото на собственост в лицето на указания в тях негов носител, всички други удостоверения, съдържащи различни обстоятелства относно имота, в това число и тези, които удостоверяват вписванията по партидата на имота в имотния регистър и поради това са служебно достъпни на съдията по вписванията, не могат да бъдат приети като доказателства за наличие на правото на собственост; Следователно, при представен нотариален акт, удостоверяващ правата на указания в него собственик върху недвижимия имот – предмет на непаричната вноска, без правно значение за установяване на изискуемите от чл.73, ал.5 ТЗ права са удостоверяванията за движението по партидата на имота, доколкото цитираният текст изисква от съдията по вписванията само да се увери, че вносителят е и носител на вещното право.
Настоящият състав изцяло споделя цитираната практика. С оглед на дадения в нея отговор на релевантния за делото въпрос, изразеното от Софийски градски съд становище за необходимостта да бъде представено удостоверение за тежести, отбелязвания и заличавания върху процесния недвижим имот, предмет на непарична вноска, е неправилно. Представеният към заявлението констативен нотариален за собственост на недвижим имот № 98, том І, рег. № 6751, дело 81/2018 г. на нотариус И. С. П., рег. № 620, с район на действие – Софийски районен съд е достатъчен, за да бъде направен извод, че едноличният собственик на капитала на „С.-1” Е. е установил правото си на собственост върху апортирания от него имот. Поради това и доколкото всички останали императивни изисквания на закона и на Правилника по вписванията са изпълнени, както е констатирал и въззивният съд, исканото вписване на нотариално заверено извлечение на учредителния договор на посоченото търговско дружество следва да бъде извършено.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 11036 от 07.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1567/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав и потвърденото с него определение от 15.01.2019 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията – гр. София, с което е отказано вписване на учредителен акт на „С.-1” Е., гр.София по молба вх. № 886 от 15.01.2019 г.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията – гр. София да извърши исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: