ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586
София, 26.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1046 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Пл.В. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 06.11.2017г. по гр.д. № 1687/2017г.
Ответникът по жалбата М. П. М. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Др.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 29.05.2017г. по гр.д. № 1537/2017г., с което са уважени предявените от М.М. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „инженер електроник“ в отдел „Енергомеханична дейност“ поради съкращение в щата е незаконно. Установено е наличието на реално съкращение на една от четирите бройки за тази длъжност. Извършен е подбор след преценка на квалификацията и начина на изпълнение на работата, но само между заемащите тази длъжност. При съпоставка на характеристиките на тази и на длъжностите „специалист къмпютърни системи и мрежи“ и „техник полупроводникова техника“, сравнявайки в табличен вид включените в тях основни и допълнителни функции и задължения, е прието за установено, че длъжността на ищеца включва най-голям обем функции и задължения, които в голяманта си част поглъщат, като такива с по-голям обхват и степен на сложност, тези на останалите две длъжности. Единственото различие, което донякъде може да се приеме за съществено, е, че в процесната длъжност е включена поддръжка, ремонт и усъвършенстване на системите за диспечерски контрол, а в длъжността „специалист компютърни системи и мрежи“ – на компютърни системи и мрежи. Това налага извод, че в подбора не са включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции, вземайки предвид практиката на ВКС, че при определяне кръга на лицата, които трябва да участват в задължителен подбор, се изхожда от различията в трудовите функции, които следва да са съществени.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по четири въпроса.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по уточнения от съда /на базата на втория и третия поставени от касатора въпроси – „наличието на няколко различни по наименование длъжности в едно звено обуславя ли задължение за работодателя да включи всички в задължителния подбор или трябва да бъде преценена спецификата на трудовите функции на отделните длъжности“ и „при определяне законосъобразността на задължителен подбор необходимо ли е да се съобрази и естеството на изпълняваната работа“/ въпрос „преценката относно задължителното участие в подбора на лица, заемащи в едно звено различни по наименование длъжности, следва ли да се основава освен на съпоставката на възложените им трудови функции, и на съпоставката на естеството, на характеристиката на изпълняваната работа”, произнасянето по който от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в сочената практика по гр.д. № 954/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 110/2010г. ІV ГО и др., с оглед невземането предвид на характеристиките на сравняваните длъжности, определени в т.1 на длъжностните характеристики.
Първият поставен въпрос „работодателят длъжен ли е да извърши подбор измежду всички длъжности /с изключение на ръководната/, включени в звеното, в което се съкращава една бройка от конкретна длъжност /в хипотезата на задължителен подбор/“ не обуславя допускането на касационно обжалване, тъй като той не е относим към конкретното произнасяне от въззивния съд, формирало решаващия му извод по спора, а именно, че подборът е следвало да бъде извършен между всички заемащи длъжности в звеното /без тази за ръководителя му/, защото са с несъществено различаващи се трудови функции.
Последният поставен в изложението въпрос „по какви критерии следва да се определи едно различие като съществено, респ. несъществено, при съпоставяне на две различни по наименование длъжности” е фактически, а не правен, само произнасянето по каквито законът предвижда като основание за допускане на касационно обжалване. Посочването на такива критерии не би било и възможно, а такива не са предмет и на нормативно правило – преценка в тази насока се прави във всеки отделен случай въз основа на установените по тях конкретни обстоятелства за вида и същностните характеристики на сравняваните длъжности.
За касационното обжалване на касатора следва да бъде указано да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 214.24 лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1630 от 06.ХІ.2017г. по гр.д № 1687/2017г.
УКАЗВА на [фирма] В. в едноседмичен срок от получаването на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 214.24 лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия след приключване на процедурата по изпълнение на даденото указание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: