О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 06.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4482 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. М. против решение № 173/02.04.2014г. по гр.д.№ 140/2014 г. на Плевенски окръжен съд с което е потвърдено решение № 1961 от 04.12.2013 г., по гр.д. № 3613/2013г. Плевенския районен съд. С последното касаторът е осъден, на основание чл. 109 от ЗС да преустанови ползването на площта, разположена след вратата в дъното на съсобствения коридор в източната част на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ет.2 за нужди, различни от правото на преминаване по вътрешното стълбище за достъп до източния таван, да възстанови вратата в дъното на съсобствения коридор; да откове вратата на пода до вътрешното стълбище, водещо за втория етаж-вход за мазата на П. Д. М., Л. П. М. и И. П. Г., и да премахне поставения от него катинар на същата.
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 38 ЗС, защото съдът не е съобразил, че стълбищата и входовете към тях са общи части, за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички доказателства, не са взети предвид влезлите в сила решения между страните и защото докладът по чл. 146 ГПК е бил непълен, а въззивната инстанция не е дала указания, за да санира допуснатото от РС нарушение.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС при липса на противоправно поведение от ответника и ако той не смущава правото на собственост. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 88 / 22.07.2013г. по гр.д.№ 479/2012г. І гр.о. 2. длъжен ли е въззивния съд да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция при изготвяне на доклада, по който се твърди противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси са неотносими: установено е с какви неоснователни действия ответникът смущава правото на собственост на ищеца и тяхната противоправност, а доклада е бил пълен
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
П. Д. М., Л. П. М. и И. П. Г. са предявили иск по чл. 109 ЗС против касатора Д. М. М. да преустанови ползването на площта, разположена след вратата в дъното на съсобствения коридор в източната част на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ет.2 за нужди, различни от правото на преминаване по вътрешното стълбище за достъп до източния таван, да възстанови вратата в дъното на съсобствения коридор; да откове вратата на пода до вътрешното стълбище, водещо за втория етаж-вход за тяхната мазата и да премахне поставения от него катинар на същата.
Праводателката на ищците М. З. П. е призната за собственик по давност и наследство с н.а. № 131,т.ІV.11.06.1963г. на втория етаж от масивната жилищна сграда състоящ се от три стаи, хол, кухня и малко таванче, целия таван на сградата без 16 кв.м. в източната му част, цялото западно отделение на мазата под сградата и половината от средната част на мазата, в която половина се включва вътрешното стълбище на мазата, нейна собственост с право на преминаване през него на другия съделител и право на преминаване през източния вход, който остава собственост на К. Х. П., за да може М. П. да се ползва своята част от мазата. Изрично е подчертано, че стълбиyето към източния вход на сградата от мазето до вратата в дъното на коридора, от първия етаж и от там до тавана остава в собственост на М. П., като съделителя К. П. има право да го ползва за да може да ползва предоставените му части от мазето и тавана. С н.а. № 30,т. ІV/24.06.1974г. К. Х. П. Б. е признат за собственик на основание давност, наследство и делба на първия етаж от същата сграда, ведно с входа от юг за него, таванът от 16 кв.м. в източната част на таванския етаж до входа, източното отделение от мазето, източния вход за мазето, през който да преминава и собственика на втория етаж, половината от средната част на мазето без частта, която се дава на втория етаж, но с право за преминаванe на собственика на първия етаж, за да ползва своята част от вътрешния вход на мазето и тавана, ? ид.ч. част от източния вход и от коридора към него до вратата в дъното му. /виж л. 25 и л. 27 от приложеното гр.д.№ 258/09г.
Ищецът П. Д. М. купува с н.а. № 114,т.ІІІ/1963 г. от М. З. П. притежаваните от нея права. По това време той е в брак с К. С. М., починала на 23.07.2003г., чийто наследници са освен него и двете им дъщери – ищците Л. и И. П..
Ответникът Д. М. М. е пълномощник на сина си М. Д. М. по силата на нот. заверено пълномощно от 28.07.2007г. С н.а. № 171,т.ІІ 1998г. М. М. е купил от Г. И. К. и Р. С. К. това което е притежавал К. Х. П. Б. /праводател на продавачите/. Видно от съдържанието на първите и вторите два нот. акта, всеки от собствениците на първия и втория етаж притежават по ? ид.ч. от коридора след източния вход до вратата в дъното на този коридор. Стълбището, което води към втория етаж е собственост на собствениците на втория етаж, а тези на първия, имат самостоятелен вход от юг. Те имат само право на преминаване по стълбището за да могат да ползват своята стая в тавана и да имат вътрешен вход към мазето. Достъпът до мазето на ищците е през отвор на пода до стълбището за втория етаж, а и от източния вход не може да се стигне до тяхното мазе, защото има преграда между двете части и вратата за западното мазе е затворена от вътре.
С Решение № 378 от 28.06.2001г. по в.гр.д. № 35/ 01г. на ПлОС на осн. чл.32 ал.2 ЗС е разпределено ползването на дворното място, както и на построената в него двуетажна жилищна сграда от 116 кв.м., два масивни гаража от по 18 кв.м. всеки, стопанска сграда от 16 кв. м. и стопанска сграда от 6.60кв.м. Ползването на двуетажната жилищна сграда е останало така както е определено по посочените по–горе нотариални актове, включително и по прилежащите им сервитути. Въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 188/99г. на ПлРС, е извършен въвод във владение за ползване на имота с протокол от 30. 08.2007г.
Образувано е досъдебно производство на 15.07.2008г. на ПлРП по жалба на П. М. против Д. М., за това че на 09.05.2008г. последният е откачил от пантите и е изнесъл вратата в дъното на коридора на първия етаж, която води към втори етаж, а на 12.05.2008г. е запълнил пространството, намиращо се над капака на вътрешното стълбище за мазата с голяма етажерка с обувки, газова бутилка, каси с празни буркани и дървена каса с прозорец. Същото е прекратено поради това, че спора между страните следва да се уреди по гражданско правен път. Тези факти са потвърдени и от показанията на разпитаните свидетели А. Н., Владимир Г.. и Й. Г.. Те установява, че през м. май 2008г. ответникът Д. М. е откачил от пантите входната врата водеща към стълбището към втория етаж и жилището на ищците, находяща се в дъното на съсобствения коридор, след източния вход на къщата, след което заковал с пирони дървения капак на пода, представляващ вход към собствената им маза под западната част от сградата. Впоследствие поставил и свой катинар на капака – вход към мазата и започнал да ползва входното антре, намиращо се след премахнатата врата до стълбището, водещо към втория етаж, където започнал да съхранява различни свои вещи – етажерка за обувки, стари обувки, газова бутилка, фризер, касети с буркани, кашони и др., част от които се намирали върху капака-вход към мазата. От СТЕ и показанията на свидетелите се установява, че вратата към стълбището е входна за жилището на втория етаж, на който има четири врати за всяка от стаите от него. След премахване на вратата, на ищците са причинени значителни неудобства, притеснения и тревоги, тъй като на практика жилището им останало без друга входна врата към отделните помещения на втория етаж. Притесненията им произтичали от това, че без премахнатата врата всеки, влязъл през съсобствения източен вход на сградата е имал достъп и до жилището на ищците и до всяка стая от него. Поради премахнатата входна врата в дъното на коридора, която служела за топло и звукоизолиране на втория етаж, до жилищните помещения на ищците достига шум от говор и телевизия, цигарен дим и миризми от кухнята на живущите на първия етаж. Със заковаването на капака на пода в антрето, представляващ вход към мазата на ищците, те са лишени от достъп до собствената си маза и съхраняваните там вещи. Установено е, че освен че не е удобен външния достъп, ищците не могат да достигнат до собствената си маза и от външния източен вход за мазата, макар да имат право на преминаване, тъй като има вътрешна разделителна врата между двете мази, която може да се отваря само откъм мазата на ищците, но не и откъм източната маза. Установява се, поради закования капак-вход, достъпът до общия водомер на имота, който е монтиран в мазата на ищците е невъзможен и затова инкасаторите на [фирма]-П., са съставили констативни протоколи от 26. 06. 2008 г. и от 09. 07. 2008 г. , че не могат да извършат отчитане на водомера. Установява се също, че поради създадените от ответника неудобства, ищецът П. М. и съпругата му са се принудили през пролетта на 2009г. да напуснат жилището си и да отидат да живеят на друго място. Израз на изключително нетърпимите отношения между страните е и установеното по делото, че ответникът е счупил ръката на ищцата Л. М., за което бил осъден с влязла в сила присъда и че тя също се принудила да напусне имота.
Формулираните правни въпроси не кореспондират на установеното по делото. По делото е доказано противоправно поведение от ответника и как това негово поведение смущава правото на собственост. Затова този въпрос е неотносим към настоящия спор и няма противоречие с Р № 88 / 22.07.2013г. по гр.д.№ 479/2012г. І гр.о. Не е налице основание за допускане до касация по първия поставен въпрос.
Решението за разпределение на ползването и начина по който е изпълнено не създават права на ответника, на които да се позове. С решението по чл. 32, ал.2 ЗС ползването на жилищната сграда е разпределено съобразно нот. акт. Той обаче не съставлява изпълнително основание, което да бъде изпълнено, а и както вече се посочи, самите нот. актове не установяват право на собственост на собственика на първия етаж върху стълбището за втория етаж, респективно не обосновават правомерност на действия като сваляне на вратата, водеща към стълбището за втория етаж, която съставлява вход към жилището на втория етаж, не дава и правомощие на ответника, като пълномощник на сина си – собственик на първия етаж да прегражда входа за избения етаж до стълбището и препятстващ по този начин изобщо достъпа на ищците до мазето им.
По въпроса за задълженията на въззивната инстанция при непълнота на доклада е постановено ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че ако е имало оплаквания във въззивната жалба във връзка с непълнота, или неправилност на доклада и те са основателни, възззивната инстанция следва да поправи допуснатите нарушения на първата инстанция. В случая във въззивната жалба не е правено такова оплакване, а и делото не е решено въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест, които се прилагат когато определен факт е останал недоказан, а въз основа на установените факти по делото от писмените и гласни доказателства. Въззивната инстанция не е процедирала в противоречие със задължителната съдебна практика и по втория поставен въпрос, поради което няма основание и по него да се допуска касационно обжалване. Същевременно събраните по делото доказателства са обсъдени подробно и са направени изводи от тях.
Няма основание и за служебно допускане до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението. Исковата молба съдържа подробно изброяване на неоснователните действия и как те пречат на ищците за упражняване на правото им на собственост. Влязлото в сила решение по гр.д. № 3455/2008г., приключило с отхвърляне на иск по чл.109 ЗС спрямо сина на ответника по настоящото дело не създава силата на пресъдено нещо по отношение на страните по настоящия спор. Тя обхваща само страните и правоприемниците им, а ответника е пълномощник на сина си, но действията които е извършил и са смутили правото на собственост на ищците са фактически такива и не са по пълномощия, поради което той отговаря лично за тях. Така по повдигнатия с исковата молба спор няма сила на пресъдено нещо, респективно решението не е недопустимо.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Поради това и на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях разноски за настоящата инстанция, посочени в представения списък в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173/02.04.2014г. по гр.д.№ 140/2014 г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. М. М..
ОСЪЖДА Д. М. М. да плати на П. Д. М., Л. П. М. и И. П. Г. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: