3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№586
Гр. С., 06,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч. т. д. № 2431/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение № 822 от 24.04.2015г. по т.д. №1189/15г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на касатора против разпореждане от 26.11.2014 г. по т.д. № 943/2010 г. по описа на СГС, ТО -14 състав, с което съдът е разрешил изплащане на месечно възнаграждение на синдика.
Частният жалбоподател поддържа становището си за нищожност, съответно за недопустимост на процесното разпореждане. Излага твърдение за несъобразяване с материалноправните разпоредби, тъй като съдът по несъстоятелността е разрешил на едно трето лице Д. К. да се разпореди с парични суми в противоречие на установения ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Твърди още, че разпореждането е преграждащо развитието на делото по обжалване на определението, с което се променя частичната сметка на разпределение, предприето по реда на чл. 729, ал. 3 ТЗ за сумата в размер на 20 400 лв. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на Софийски апелативен съд.
Препис от жалбата е връчен на ответната страна –Д. К., която не изразява становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма]- [населено място] против разпореждане от 26.11.2014 г. по т.д. № 943/2010 г. по описа на СГС, ТО -14 състав като недопустима, въззивният съд е приел, че разпореждането, с което съдът постановява да се изплати на синдика дължимото за определен период, съгласно определение от 15.09.2011 г., ежемесечно възнаграждение, не може да бъде предмет на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. Разпореждането не се явява преграждащо, нито за него е предвидена изрично в закона възможност за обжалване. Изложени са мотиви, че процесното разпореждане не е и сред изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които е предвидена процесуална възможност за обжалване по общия ред на ГПК, нито обжалваемостта му може да бъде изведена по аргумент на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, тъй като посочената правна норма препраща към съответния ред на ГПК, съобразно който се определят и критериите за обжалваемост на определенията по реда на частното производство.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Изводът на въззивната инстанция за недопустимост на частната жалба, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, е законосъобразен.
Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ прецизира реда и условията за обжалване на актове на съда по несъстоятелността съобразно действащите правила на ГПК. Текстът предвижда съответно приложение на условията и процесуалния ред според вида на съдебения акт. Разпоредбата урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част ІV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват разпореждането, с което се постановява да се изплати на синдика дължимото за определен период ежемесечно възнаграждение, то същото не подлежи на обжалване. Определението на Софийски апелативен съд не е и от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочената правна норма допуска обжалване на две категории съдебни определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона.
В посочения смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС:определение № 366 от 12.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1373/2014 г., II т. о.,определение № 142 от 12.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4550/2013 г., I т. о.,определение № 677 от 11.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3274/2013 г., II т. о.и др.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 822 от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. № 729 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: