О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 09.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 97/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Е” А. , с. Г. село, община Б. дол, област Кюстендил чрез адвокат М против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 18.06.2009 г. по гр. д. № 298/2009 г., с което е признато за незаконосъобразно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. С. М., извършено със заповед № 21/25.04.2008 г. на изпълнителния директор на „Е” А. и дружеството е осъдено да заплати на А. С. М. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 4 189.50 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 25.04.2008 г. до 25.10.2008 г.
Поддържа се, че изводите на въззивната инстанция противоречат на Р. № 1379/4.09.1999 г. по гр. д. № 238/99 г., ВКС, ІІІ г. о. и на Р. № 1383/14.07.2006 г. по гр. д. № 3160/ ВКС, ІІІ г. о. и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решението е в противоречие със съдебната практика. Към жалбата са приложени цитираните решения на ВКС, ІІІ г. о.
Подадена е допълнителна касационна жалба от „Е” АС чрез адвокат М против допълнително въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 15.10.2009 г. по гр. д. № 289/2009 г., с което е допълнено решението от 18.06.2009 г., като дружеството е осъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на А. С. М. законна лихва за забава върху присъденото с основното решение обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 4 189.50 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Поддържа, че допълнителното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС по въпроса от кой момент се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочено е Р. № 448/21.06.1995 г. по гр. д. № 1125/94 г., ІІІ г. о., копие от което е приложено.
Ответникът по касация А. С. М. е подал писмен отговор, с който е оспорена основната касационна жалба. Не е взето становище срещу допълнителната касационна жалба.
Касационните жалби /основна и допълнителна/ са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка за допустимост по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както на основното, така и на допълнителното решения на въззивната инстанция.
По жалбата срещу основното решение:
Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване.
Като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е задължението на касатора да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. С изпълнението на това задължение касаторът определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Жбжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Такъв е конкретният случай.
Не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбата съдържа оплаквания относно изложените от въззивния съд мотиви, с които съдът е определил като противоречиви свидетелските показания и е посочил, че липсват конкретно претърпени от работодателя вреди, както и твърдението, че сочените в заповедта за уволнение факти, във връзка с които А. М. е наказан са доказани, като са установени действия, уронващи доброто име на работодателя.
Представените решения на ВКС не са относими в конкретния случай, тъй като са постановени по различна фактическа обстановка.
По допълнителната касационна жалба:
В съответствие с трайната практика на съдилищата въззивният съд е приел, че задължението на работодателя за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ е без определен срок, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана с характер на каквато е подадената искова молба, поради което претендираното обезщетение следва да се изплати ведно с лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ВС, ОСГК.
Разрешението в приложеното Р. № 448/21.06.2995 г. по гр. д. № 1125/94 г., ВС, ІІІ г. о. е изолирано.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 18.06.2009 г. по гр. д. № 298/2009 г. и на допълнително решение на Кюстендилски окръжен съд от 15.10.2009 г. по гр. д. № 298/2009 г. по касационни жалба /основна и допълнителна/ на Е. Б. дол” А. , с. Г. село, община Б. дол, област Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: