4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
[населено място], 1.11. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 568 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Варненския апелативен съд, ГО, № 554/26.09.2011 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г., с което е потвърдено определението от 15.07.2011 г. по гр.д. № 963/2010 г. на Добричкия окръжен съд/погрешно посочен Варненски окръжен съд/, с което е оставена без уважение молбата на Й. А. Ж. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивна жалба вх. № 4060/14.07.2011 г. срещу решение № 360 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 963/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
Недоволна от определението на В. е жалбоподателката Й. А. Ж. от [населено място], представлявана от адв. Ю. М. от АК-Д., която го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и тя освободена от внасяне на държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, от значение за изхода на спора, конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, свързан с критериите за освобождаване от такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Представени са две определения на състави на ВКС в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не задължителна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касациионното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касаторката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на касаторката по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната й жалба вх. № 4060/14.07.2011 г., е прието, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК – липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване, тъй като независимо, че декларираните имоти са предмет на делбено дело между ищцата и бившия й съпруг, съществуването им обосновава извод за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая по поставения процесуалноправен въпрос, а именно, как се формира преценката на съда дали молителят разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса, във връзка с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна – определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 547/2009 г., определение № 411 от 09.08.2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 326/2011 г., с които е прието, че при произнасянето по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса, вземайки предвид, че тя разполага с недвижимо имущество и независимо, че то е предмет на делбено производство между нея и бившия й съпруг, в рамките на финансовите й възможности е да плати дължимата държавна такса за въззивното обжалване. Освен това разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а както се посочи по – горе по приложението й е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Варненския апелативен съд, ГО, № 554/26.09.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 497/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 4899/11.10.2011 г. на Й. А. Ж. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :