Гр. д. № 3230/2016 г. на ВКС, І г. о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 01.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 3230/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. Й., приподписана от адв. Т. И., против решение № 205/19.02.2016г. по възз.гр.д. №147/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2563/09.06.2015 г. по гр. д. № 16499/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е постановено да бъде изнесен на публична продан недвижим имот – дворно място с площ от 243 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], ведно с изградените в него сгради.
Жалбоподателката твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалвано са формулирани следните въпроси: 1. При липса на надлежни претенции за възлагане от страна на другите съделители, длъжен ли е съд, при направено искане за това, да възложи имота на съделител, отговарящ на изискванията по чл. 349, ал. 2 ГПК; 2. Възниква ли смесена съсобственост в хипотеза, при която са налице сделки между сънаследниците и техни низходящи роднини с имущество, придобито по силата на наследяване от общ наследодател; 3. Поставя ли разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК някакво друго изискване, което следва да е налице, за да бъде възложен имотът в дял на поискалия това съделител – наследник, освен изрично изброените от законодателя; 4. Към кой момент следва да е налице смесена съсобственост, за да е неприложима разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК – към момента на възникване на съсобствеността върху вещта или към момента на извършване на делбата.
По отношение на поставените въпроси твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като заявява, че разрешението на въззвиния съд противоречи на ТР № 20/03.02.1955г. по гр. д. № 153/54 г. на ОСГК на ВКС, решение № 220/11.02.1961 г. по гр. д. № 9923/60 г., ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 7 и т. 8.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни.
Окръжен съд – Варна се е произнесъл като въззивна инстанция във втората фаза на производство по делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно с построените в него сгради. Въз основа на доказателствата е приел за установено, че имотът е застроен с едноетажна масивна жилищна сграда с площ 58 кв. м., сграда с площ 37 кв. м., сграда с площ с 12 кв. м. и сграда с площ от 38 кв. м., като никоя от тях не може да бъде обособена в самостоятелно жилище. Като е съобразил изготвеното заключение по изслушаната експертиза, както и данните от събраните писмени доказателства, е приел, че имотът е реално неподеляем. Взел е предвид, че Д. Й. Й. е заявила редовна претенция за възлагане на недвижимия имот по чл. 349, ал. 2 ГПК. Посочил е, че две от предпоставките за уважаване на претенцията са били налице към момента на откриване на наследството: Й. е живяла в процесния имот и не е притежавала друго жилище.
Констатирал е, че наследници по закон на общия наследодател Й. Д. Й. са преживялата съпруга – М. Д. Й. и двете дъщери – Д. Й. Й. и Е. Й. Д.. Съобразил е установеното по делото, че след откриване на наследството М. Д. Й. се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от процесния имот в полза на лица, които не са от кръга на наследниците на общия наследодател – Т. Г. В. и Е. Й. А.. При тези данни съдът е достигнал до извод, че собствеността между страните в е смесена, тъй като е възникнала от повече от един юридически факт, в какъвто смисъл е и разяснението, дадено в ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Поради отсъствието на третата предпоставка – съсобствеността да е възникнала по наследяване, е намерил претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК за неоснователна.
Споделил е извода на първоинстанционния съд, че имотът като реално неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан.
Въпросът, обусловил решаващата воля на въззивния съд, е налице ли са предпоставките за уважаване на възлагателната претенция на една от съделителките, в случай, че тя е придобила идеални части от делбения имот по наследство, но други съделителите са придобили съответни идеални части от правото на собственост върху имота на основание разпоредителна сделка. Наличието на твърдяните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК са взаимоизключващи се по едни и същи правни въпроси, поставени от жалбоподателката. Наред с това има постановена задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение, поради което въпроси №№ 2 и 3 не съставляват основание за допускане касационна проверка по тях.
Въпрос № 1 не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като не е разрешаван от съда. Възлагането на допуснат до делба имот в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловено от наличието на предпоставките за това, а не от това дали е заявена претенция за възлагане само от една съделителка и липсват претенции от другите. След като е установено, че съсобствеността е възникнала на повече от едно основание, то законосъобразно е намерено, че разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложима.
По въпрос № 4 относно това, към кой момент се преценява наличието на смесена съсобственост, е налице постоянна съдебна практика, в смисъл, че когато към момента на откриване на наследството е налице смесена съсобственост, то възлагането на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Същата хипотеза е налице и тогава, когато след откриването на наследството, е възникнала смесена съсобственост по силата на сделка, сключена след откриването на наследството, с част от имота, с лице извън кръга на призованите към наследяване. Въззивният съд е съобразил разрешението по обуславящите въпроси със задължителна съдебна практика и с разясненията, дадени с т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В обобщение формулираните въпроси не обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационна проверка на обжалваното решение.
По изложението съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/19.02.2016 г. по в. гр. д. № 147/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: