О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 587
София, 10 май 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1326/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Р. И. чрез адв. Р. против решение №236/05.10.2012 год. , по в. гр.д. 295/2012 год. на Великотърновския апелативен съд , с което е потвърдено решение № 155/19.04.2012год. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ за сумата от 50 0000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на това, че е търпял наказание лишаване от свобода 1 г.1м. и 3 дни над срока на наложеното му наказание за периода от 14.09.2006 год. до 17.10.2007 год., ведно със законната лихва ,от 14.09.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1ГПК.
Ответникът по касация Прокуратурата на Република България оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези кумулативни изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното с касационната жалба изложение касаторът е формулирал следния правен въпрос : „ Дали чрез зачитането на изтърпяното в повече от наложеното наказание се постига и обезщетяване на моралните вреди понесени от осъдения, щом като вината за надлежаването не е доказана”, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и има обуславящ характер. Касаторът обаче не е обосновал соченото от него основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Такова е налице когато определена правна норма, с която правния въпрос е свързан е неясна или непълна, което налага създаване на съдебна практика за нейното тълкуване или когато има създадена съдебна практика, но същата следва да бъде изменена или изоставена предвид настъпила промяна на законите и обществено икономическите условия .
Изложението съдържа също така оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с приемане на заповедта на Главна дирекция изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието за компенсиране на надлежания период, което оплакване касае правилността на обжалваното решение и може да бъде обсъждано в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/05.10.2012 год. , по в. гр.д. 295/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: