О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
[населено място], 11.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 542/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] – в несъстоятелност чрез адв. Н. И. за отмяна на определение №97 от 13.06.2012г., постановено по в.т.д. № 103/2012г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, първи състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение №6/21.01.2012г., постановено по т.д. №12/2012г. на Ловешкия окръжен съд и е прекратено производството по делото. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Правния си интерес от въззивна жалба частният касатор обосновава с правото и задължението на синдика да защити констатациите си при изготвяне на списъка на приетите вземания на кредитори, в случая включването на вземането на [фирма] в т.24 на списъка за справедливо разпределение на вземанията, респ. задълженията на кредиторите. В случая [фирма] е изградило обект, от осребряването на който ще се удовлетворят кредиторите и е справедливо неговото участие в разпределение на осребреното имущество. С частната касационна жалба е представено Изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и съдебна практика.
В писмен отговор [фирма] чрез управителя си Н. Д. поддържа становище за основателност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение да за се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, което по свое характер е прекратително – отказано е да бъде разгледана въззивна жалба срещу решение на първоинстанционен съд по чл.694, ал.1 ТЗ, което на основание чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 ГПК подлежи на касационен контрол. Частната касационна жалба, която по своята същност е частна жалба, е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което ще следва да бъде разгледана по същество.
Частният жалбоподател е търговско дружество по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. Предмет на делото е предявен от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ за признаване за установено по отношение на дружеството в несъстоятелност и [фирма], че приетото от синдика вземане на кредитора [фирма] в размер на 597 071.61 лв. не съществува, изцяло уважен от първоинстанционния съд. За да прекрати въззивното производство по въззивна жалба на [фирма] в н., апелативната инстанция е приела, че с изключване на процесното вземане от списъка на вземанията, ще бъдат намалени задълженията на дружеството в несъстоятелност, което е в интерес както на длъжника, така и на останалите кредитори по несъстоятелността, което обуславя липсата на интерес за въззивника – частен касатор от обжалване на решението на окръжния съд.
Определението е правилно. Както правото на иск, така и правото за обжалване предпоставя интерес от обжалването. За ищеца и за ответника този интерес е различен и според това дали за обжалващия решението е изцяло или частично неизгодно за нея. Няма правен интерес от жалба страната, за която решението е изгодно, освен ако решението е нищожно или недопустимо. В случая, с обжалваното решение окръжният съд признава, че вземането на кредитора [фирма] прието от синдика несъществува. Резултатът, който се постига с уважаването на отрицателния установителен иск е намаляване на размера на задълженията на длъжника, които трябва да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността. Липсата на правен интерес от обжалване на решението за несъстоятелния длъжник следва от положителния за него резултат на разрешения правен спор. Според разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ – длъжникът не се заличава и може да продължи дейността си на търговец ако остане имущество след удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Правен интерес от въззивна жалба е имал кредиторът, чийто вземане е изключено от списъка на приетите от синдика вземания , в случая [фирма], който обаче не се е възползвал от правото си на жалба.
В заключение обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №87 от 13.06.2012г., постановено по в.т.дело № 103/2012г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: