О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 15.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2423/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. К. Панитц – гражданин на Германия, чрез процесуалния му представител адв. В. К. – Б., против определение № 203 от 04.05.2015 г., постановено по ч. т. д. № 268/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 148 от 21.01.2015 г. по т. д. № 617/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от Х. К. Панитц срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 20.12.2013 г. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд като съд по седалище на дружеството – ответник.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Навежда оплакване, че при постановяване на определението въззивният съд не е разгледал и не се е произнесъл по възраженията му в частната жалба, че промяната в седалището на ответното дружество от [населено място] в [населено място] е извършена с едно от решенията, чиято отмяна е поискана по реда на чл.74 ТЗ, като решението е обективирано в протокол, истинността на който е оспорена с исковата молба. Излага доводи, че изводът на въззивния съд относно местната подсъдност на спора води до неприемлив от житейска и правна гледна точка резултат законосъобразността на решението за промяна на седалището на дружеството да се преценява от съда, в района на който се намира промененото със същото това решение седалище.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор от 05.08.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, с което по направено в срока по чл.119, ал.3 ГПК възражение е прекратено производството по т. д. № 268/2015 г., образувано иск на Х. К. Панитц с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 20.12.2013 г., и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че с оглед предвидената в чл.108, ал.1 ГПК местна подсъдност за искове срещу ответници – юридически лица и императивната разпоредба на чл.74, ал.1 ТЗ, определяща местната подсъдност на иска за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в търговско дружество, предявеният иск е местно подсъден на Софийски градски съд, в района на който се намира седалището на дружеството – ответник. При постановяване на определението въззивният съд е съобразил констатираното от първоинстанционния съд обстоятелство, че на 14.07.2014 г., преди предявяване на иска по чл.74 ТЗ, в Търговския регистър е вписана промяна в седалището на [фирма] от [населено място] в [населено място], съобразно решение на общото събрание от 20.12.2013 г., като към датата на подаване на исковата молба дружеството е със седалище в [населено място].
Становището на настоящия съдебен състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал общото основание на чл.280, ал.1 ГПК със следните въпроси : „1. Длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях; 2. Кой съд е местно компетентен за разгледа иск с правно основание чл.74 от ТЗ срещу решение на О., с което се променят седалището и адреса на управление на дружеството.” За първия въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 323/18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на ІV г. о., а за втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е налице в случаите, когато с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Първият въпрос в изложението не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд няма значение за изхода на производството по обжалване на определението по подсъдността. Действително, въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната частна жалба, че промяната в седалището на дружеството – ответник е последица от решението на общото събрание, чиято законосъобразност е оспорена с иска по чл.74 ТЗ. Необсъждането на тези доводи обаче няма решаващо значение за произнасянето в обжалваното определение, доколкото при постановяването му въззивният съд е съсредоточил преценката си върху обстоятелствата, единствено релевантни за определяне на местната подсъдност на предявения иск, а именно – характерът на иска и определената с изрична законова разпоредба – чл.74 ТЗ, специална местна подсъдност за разглеждането му. След като необсъждането на доводите не е рефлектирало върху изхода на делото във въззивното производство, поставеният въпрос не осъществява общото основание на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
За изчерпателност следва да се отбележи, че по отношение на въпроса по п.1 не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се е позовал жалбоподателят. Поради това, че доводите, които не са обсъдени от въззивния съд, нямат значение за разрешаването на процесуалния спор относно местната подсъдност на иска по чл.74 ТЗ, тяхното необсъждане от въззивния съд не може да се квалифицира като отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 323/18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на ІV г. о. по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правилното решаване на правния спор.
Вторият въпрос в изложението също не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, за да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Въпросът е изведен от тезата на касатора, че специалната местна подсъдност на иска по чл.74 ТЗ не намира приложение в случаите, когато с иска е оспорено решение на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за промяна на седалището на дружеството. Така поддържаната теза е в очевидно противоречие с разпоредбата на чл.74, ал.1 ТЗ, която въвежда общо правило за местната подсъдност на иска по чл.74 ТЗ като определя за местно компетентен да разгледа този иск съдът по седалище на търговското дружество – ответник, без да поставя подсъдността в зависимост от съдържанието на оспореното решение и от неговите последици.
Дори да се приеме, че въпросът по п.2 покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е осъществена поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.74, ал.1 ТЗ, която урежда местната подсъдност на иска по отмяна на решение на общото събрание на съдружниците в търговско дружество като предвижда, че искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството, е ясна и точна и по приложението й съществува константна съдебна практика. Съдебната практика е непротиворечива в разрешението, че определената в чл.74, ал.1 ТЗ местна подсъдност не се влияе от съдържанието на решението, чиято отмяна е поискана с иска по чл.74 ТЗ. Съществуващата съдебна практика не се нуждае от промяна и/или осъвременяване, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, постановено от Пловдивски апелативен съд по ч. т. д. № 268/2015 г.
Разноски не следва да се присъждат на ответника, тъй като не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 203 от 04.05.2015 г., постановено по ч. т. д. № 268/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :