Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
575_12_pr_opr_chj_274(3)@12494)gpc@225zut
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 15.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 575 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. С. и М. Н. М. срещу определение от 27.06.2012 г. по ч. гр.д. № 8839 /2012 г. на Софийския градски съд, а.о., ІІІ с-в. (действащ като граждански въззивен), с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу определение от 01.06.2012 г. по гр.д. № 24886 /2012 г. на Софийски районен съд, І г.о., 25 с-в., с което е върната исковата молба на двамата жалбоподатели срещу Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за установяване, че констативен акт № 151 от 20.04.2012 г., съставен от служител на РО ДНСК Югозападен район е неистински документ като процесуално недопустима.
Въззивният съд е приел, че ищците искат да установят неистинността на констатациите в констативния акт, че е налице незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, което обуславя наличието на административен спор и съгласно чл.225,ал.3 ЗУТ е основание за започване на административно производство по чл.225,ал.1 ЗУТ и че защитата в това производство се осъществява по друг ред, като заинтересованите лица могат да подават възражения срещу констативния акт (чл.224,ал.2 ЗУТ), а евентуалната заповед по чл.225,ал.1 ЗУТ би подлежала на обжалване по административен ред с предмет законосъобразно протичане на административното производство, приключило със заповед за премахване на незаконен строеж. Съдът е приел, че правният интерес от установяването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск и такъв не е налице, когато ищците могат да защитят правата си по друг ред, включително и като упражнят правото си на жалба, поради което е недопустимо да се предявява иск, с който няма да се получи адекватна и достатъчно ефективна защита по твърдяното право. В случая спорът следва да се реши в административно производство.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат допускането му до касационно обжалване.
Като основание за допускане на касационно обжалване извеждат процесуалноправния въпрос: налице ли е правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК за установяване на неистинността на документ – че констативен акт на РДНСК е с невярно съдържание, ако ищците извеждат правния си интерес от възможността да се позовават на влязло в сила решение по установителния иск във висящо административно и административно наказателно производство, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с определение № 936 /30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 995 /2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 384 /23.06.2009 г. по ч.гр.д. № 301 /2009 г. на ВКС, І т.о., основания за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Извеждат и процесуалноправния въпрос: дали предявяването на иск по чл.124,ал.4 ГПК представлява основание за спиране на административното и административно наказателното производство, евентуално на производствата по чл.225,ал.1 ЗУТ, за който не сочат предпоставка за допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Като
Насрещните страни ДНСК и РДНСК не са подали отговор.
Настоящият състав намира, че първия изведени въпрос е обуславящ, доколкото са образувани или е възможно да бъдат образувани споменатите административни производства, но не е разрешен в противоречие с посочените определения, в които са разгледани различни хипотези от тази на обжалваното: с тях е обсъждана възможността за предявяване на искове по чл.124,ал.4 ГПК и чл.97,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.) с оглед на бъдещ или висящ гражданскоправен спор (между равнопоставени субекти), в който въпросът за истинността на документа може да бъде преюдициален и в които, за разлика от обсъжданата хипотеза, не е била налице процесуална възможност за защита по административен ред срещу констативен акт за незаконен строеж (по чл.224,ал.2 ЗУТ) или срещу последващата го заповед за премахване на незаконни строежи (по чл.225 ЗУТ).
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото той би могъл да бъде разглеждан в споменатите административни производства (за които няма данни да са образувани и висящи), а не в производството по иска по чл.124,ал.4 ГПК.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни в това производство не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 27.06.2012 г. по ч. гр.д. № 8839 /2012 г. на Софийския градски съд, а.о., ІІІ с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2