О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 18.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1416/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. С. срещу решение №1 от 24.01.2017г., постановено по в.т.д. №357/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №357/10.08.2016г. по т.д.№188/2016г. на Бургаски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Твърди се, че искът по чл.216 ДОПК не може да бъде завеждан срещу търговец, който е в открито производство по несъстоятелност. Излагат се съображения, че специалните искове по чл.649 ТЗ, сред които е и този по чл.135 ЗЗД, изключват възможността за държавата и общините да се ползват от привилегированата защита по чл.216 ДОПК. Сочи се, че в противоречие с разпоредбата на чл.216 ал.2 ДОПК, исковата молба е подписана едновременно от представител на публичния взискател – НАП и от публичен изпълнител, което според касатора е недопустимо. Същевременно се излагат съображения за ненадлежно представителство в процеса на другия ответник по делото [фирма] /н./, както от страна на управителя на дружеството след обявяване на несъстоятелността по чл.632 ал.1 ТЗ, така и от синдика – след повторното спиране на производството по несъстоятелност.
При условията на евентуалност в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че заповедта за възлагане на ревизия не е била надлежно съобщена на [фирма], както и че по делото е останал недоказан един от елементите на фактическия състав на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, а именно-намерението за увреждане на фиска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че обуславят наличието на основанието за допускате на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
„Допустимо ли е след откриване на производство по несъстоятелност на търговец срещу него да се предяви иск по чл.216 ДОПК, при положение, че кредиторът разполага със специалните и изчерпателно изброени в чл.649 ТЗ искове?”
„Допустимо ли е длъжникът след постановяване на решение по чл.632 ал.1 във вр. с чл.710 ТЗ лично или чрез своите органи, ако е юридическо лице, да извършва процесуални действия в съдебни производства извън изрично посочените в чл.635 ал.3 ТЗ?” и
„Разполага и упражнява ли синдика правомощията си по представителство в съдебно производство, което е образувано в периода, през който производството по несъстоятелност е спряно с решение по чл.632 ал.1 ТЗ?”
В изложението се сочи, че по всеки един от горните въпроси липсва трайно формирана или задължителна съдебна практика, поради което техните отговори биха послужили за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от Н. М. С. в качеството й на публичен изпълнител при ТД на НАП – [населено място] (офис П.), в който се поддържа, че обжалваното решение е допустимо, правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е постъпил писмен отговор от ответното дружество [фирма] /н./, уведомено редовно както на адреса на седалището му , така и чрез синдика М. Н..
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №357 от 10.08.2016г., постановено по т.д.№188/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд на основание чл.216 ал.1 т.4 ДОПК е прогласена за недействителна по отношение на държавата сключената с нот.акт №76 т.1 рег.№439 д.№73/13.02.2014г. сделка между [фирма] и П. К. С. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] ет.2. С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
В обжалваното решение е направено препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд относно релевантните за спора факти – че с договор от 13.02.2014г., обективиран в нотариален акт № 76, том. 1, дело № 73, първият ответник [фирма] е продал на втория ответник П. К. С. описания в нотариалния акт имот, представляващ апартамент, находящ се в туристическо селище [населено място] с продажна цена на имота 42 000 лв. с ДДС,; че процесната сделка е извършена след надлежно уведомяване на длъжника за заповедта за възлагане на ревизия от 29.11.2013г., връчена на 4.12.2013г., както и че на 20.11.2014г. ответникът [фирма] е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговското си дружество и че с решение на Окръжен съд –Плевен от 19.02.2015г. е обявена неговата неплатежоспособност
по реда на чл.632 ал.1 ТЗ, като производството по несъстоятелност е спряно.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя П. С., че [фирма] не е разполагало с процесуална възможност за участие в производството по делото пред БОС. Посочил е, че от справката за вписани обстоятелства в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че и към настоящия момент дружеството се представлява от управителя Г. В.. Според съда макар и да е обявена несъстоятелността на дружеството и на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ производството по делото за несъстоятелност да е спряно, това дружество не е заличено, има правосубектност като неговите органи имат възможност да осъществяват представителна власт.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.635 ТЗ въззивният състав е приел, че с постановяване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност органите на управление на дружеството могат да извършват лично или чрез упълномощен представител всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Съдът е посочил, че за ответното дружество не е имало пречка да упълномощи адвокат да го представлява в производството. В решението е отразено, че дружеството е било уведомявано и чрез синдика, което допълнително опровергава твърдението за липса на възможност за участие в процеса.
Съдът не е възприел оплакването на въззивника за недопустимост с оглед обстоятелството, че исковата молба е подписана от публичен изпълнител и от представител на НАП като публичен взискател. Посочил е, че искът по чл.216 ал.1 ДОПК се предявява от държавата в лицето на НАП, което е сторено в конкретния случай.
В обжалваното решение са изложени мотиви за основателността на исковата претенция по чл.216 ал.1 ДОПК. С оглед обстоятелството, че процесната сделка е извършена след надлежно уведомяване на дружеството за заповедта за възлагане на ревизия, съдът е приел наличие на намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК. Според съда чрез осъщественото разпореждане и подадената непосредствено след това молба за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството е ограничило възможността на държавата за удовлетворяване на установеното публично вземане, знаейки че не разполага с друго имущество.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради евентуална недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че исковата молба е подписана освен от публичния изпълнител, така също и от представител на публичния взискател. Чл.216 ал.2 ДОПК допуска предявяване на иска от името на държавата алтернативно от публичния взискател или от публичния изпълнител, което не изключва възможността за общо предявяване на иска. Меродавно за допустимостта на исковата молба в случая е, че с предявения иск по чл.216 ал.1 ДОПК се цели обезпечаване на едно и също публично вземане.
Не са налице предпоставките за допускане на касация с оглед евентуална недопустимост на въззивното решение, свързана с допустимостта на претенцията по чл.216 ал.1 ДОПК, предявена след откриване производството по несъстоятелност на ответното дружество [фирма], в която връзка е и поставения в изложението към касационната жалба въпрос: „Допустимо ли е след откриване на производство по несъстоятелност на търговец срещу него да се предяви иск по чл.216 ДОПК, при положение, че кредиторът разполага със специалните и изчерпателно изброени в чл.649 ТЗ искове?”. Въпросът е обсъден подробно в отменителното решение на Великотърновския апелативен съд №64/25.03.2016г. по в.т.д.№6/2016г., с което след обезсилване на първоинстанционното решение на Плевенски окръжен съд, делото е изпратено по подсъдност на Бургаски окръжен съд. Искът по чл.216 ал.1 ДОПК не е изрично посочен сред исковете по чл.649 ал.1 ТЗ за попълване маста на несъстоятелността. Неговата специфика като иск, представляващ способ за принудително изпълнение в полза на държавата или на общините на вземания от установени публични задължения, обуславя различната процесуалноправна регламентация (ограничена активна легитимация само за държавата и общините и процедура по ГПК) от тази по чл.649 ал.1 ТЗ. В същия смисъл е и определение №741/5.11.2010г. по т.д.№369/2010г. на ВКС, І т.о. Искът по чл.216 ал.1 ДОПК макар и конститутивен, е различен от иска по чл.135 ЗЗД (решение №69/22.06.2012г. по т.д.№534/2011г. на ВКС, І т.о.), поради което не може да включен по аналогия в кръга на исковете по чл.649 ал.1 ТЗ.
Поставените от касатора въпроси: .„Допустимо ли е длъжникът след постановяване на решение по чл.632 ал.1 във вр. с чл.710 ТЗ лично или чрез своите органи, ако е юридическо лице, да извършва процесуални действия в съдебни производства извън изрично посочените в чл.635 ал.3 ТЗ?” и .„Разполага и упражнява ли синдика правомощията си по представителство в съдебно производство, което е образувано в периода, през който производството по несъстоятелност е спряно с решение по чл.632 ал.1 ТЗ?”, са въпроси свързани с правилността на обжалвания съдебен акт като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, тъй като евентуалното нарушаване на правото на участие на страната в процеса поради ненадлежно представителство, би било съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не води до недопустимост на съдебния акт. В тази връзка допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК с оглед формулираните от касатора въпроси.
Първият от двата въпроса, касаещ процесуалното представителство на [фирма], е значим за правия спор доколкото въззивния съд е обосновал правомощието на управителя да представлява дружеството с разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ. С известни условности може да се приеме, че и вторият въпрос има характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК с оглед допълнителния аргумент на въззивния съд, че правото на защита на дружеството е било осигурено и чрез уведомяването на синдика.
Касационно обжалване не може да се допусне поради ненадлежно обосноваване на поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да е осъществено основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил, че формулираните от него въпроси са от значение за развитието на правото, без да твърди, че касационното им разглеждане е от значение и за точното прилагане на закона като част от единното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърденията, че липсва трайно формирана или задължителна съдебна практика по поставените въпроси, не съставляват надлежна аргументация на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, позволяваща на касационната инстанция да се произнесе дали е изпълнена специфичната за това основание допълнителна предпоставка.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК във връзка с начина на уведомяване на дружеството за заповедта за назначаване на ревизията и с оглед липсата на доказано намерение да се увреди публичния взискател. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обаче липсват формулирани правни въпроси, касаещи приложението на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, което е основание за недопускане на касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1 от 24.01.2017г., постановено по в.т.д. №357/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: