О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр.София, 18.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4518/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Д. Х. Я. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 392 от 10.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2809/ 2015 г., с което е върната подадената от него частна жалба срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 245/ 13.02.2015 г. по ч.т.д.№ 1007/ 2015 г. и касаторът е осъден да заплати на [фирма] 200 лв разноски. Връщането е постановено по съображения, че въззивното определение е постановено в заповедно производство и не подлежи на касационен контрол.
Частният жалбоподател поддържа, че определението в частта му, с която е постановено връщане на частната жалба, е неправилно, без да излага конкретни съображения в какво се състои тази неправилност. Излага доводи и за незаконосъобразност на определението в частта за разноските като поддържа, че не дължи такива на ответната страна. Върнатата частна касационна жалба е подадена въз основа на грешни указания на въззивния съд, че постановеният от него акт подлежи на обжалване. Касаторът счита, че не може да носи отговорност за грешките на съда, поради което не е следвало на ответната страна да бъдат присъждани разноски за производството. Аргументира се и с липсата на средства, с които да заплати тези разноски, тъй като е пенсионер в затруднено материално положение. По тези съображения моли обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд да бъде отменено изцяло.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че въззивното определение не е подлежало на касационен контрол, като постановено в заповедно производство, поради което правилно жалбата срещу него е върната с обжалвания акт. Поддържа, че при реализиране на отговорността за разноските по делото е без значение както вината на ответната страна, така и материалното й положение.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
По искане на [фирма] Старозагорския районен съд е издал по ч.гр.д.№ 3109/ 2014 г. срещу Д. Х. Я. (и други лица) заповед за незабавно изпълнение за сумата 100 000 евро. Разпореждането за незабавно изпълнение е обжалвано от Д. Я., но е потвърдено от Старозагорски окръжен съд с определение от 13.02.2015 г. по ч.т.д.№ 1007/ 2015 г. В определението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС и Д. Я. е подал частна жалба срещу него. Именно тази жалба е върната с обжалвания в настоящето производство акт на друг състав на Върховния касационен съд, като касаторът е осъден да заплати разноските по касационното производство.
Определението е законосъобразно. В т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е иязснено, че въззивните определения, постановявани в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към решението е посочено изрично, че по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство (например в частта за разноските). Разпореждането, с което заповед за изпълнение се допуска до незабавно изпълнение, е акт, постановен в заповедно производство и обжалването му е ограничено до въззивната инстанция. Решението на тази инстанция е окончателно и не подлежи на касационен контрол, независимо какви указания е дал въззивният съд на страните.
Обжалваното определение е правилно и в частта, в която касаторът е осъден да заплати разноски на ответната страна. Такива се претендирани в отговора срещу върната частна касационна жалба и се дължат от касатора, независимо от прекратяването на производството по нея – чл.78 ал.4 ГПК. Ангажирането на отговорността на ищеца за разноските, сторени от ответника, при прекратяване на производството по делото, не зависи от материалното му положение. Материалното положение на страните има значение в процесуалните отношения между тях и съда, но няма значение за материалното правоотношение между страните по делото, породено от недопустимото сезиране на съда и имащо за съдържание задължението на ищеца да обезщети ответника за търпените от това недопустимо сезиране вреди. Същото важи и за обстоятелството, че съдът е дал грешни указания на страните относно възможността за обжалване на акта му. То може да има значение за отношенията между съответната страна и съда, но няма значение за възникналото при условията на чл.78 ал.4 ГПК материално правоотношение между страните.
По изложените съображения частната жалба се явява изцяло неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 392 от 10.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2809/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: