1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 19.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2208 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Н. срещу разпореждане от 08.04.2014г. по т. дело по несъстоятелност № 3445/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е върната касационната жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение № 69 от 16.01.2014г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага доводи, че нередовностите на касационната жалба са отстранени – в предоставения от съда срок е представил документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, а представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е необходимо, тъй като основанията са изложени в самата касационна жалба. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 05.03.2014г. по т. дело по несъстоятелност № 3445/2013г. Софийски апелативен съд е оставил без движение касационната жалба и е дал възможност на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС на РБ. Дадени са указания, че в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Касаторът е уведомен за разпореждането чрез процесуалния си представител адв. М. Н. на 12.03.2014г. и с молба вх. № 3318/19.03.2014г. е представил вносна бележка, от която е видно, че определената държавна такса в размер 30 лв. е внесена по сметка на ВКС на РБ на 17.03.2014г. Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК не са представени от касатора в предоставения от въззивната инстанция срок.
За да върне касационната жалба, Софийски апелативен съд е приел, че не са отстранени констатираните от въззивния съд нередовности на касационната жалба, свързани с непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа изискване касационната жалба да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, а чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – към касационната жалба да се приложат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК могат да бъдат инкорпорирани и в касационната жалба. Законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд е определил срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба, като подробно е посочил в какво се състоят. Въпреки предоставената възможност и предупреждението, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, касаторът не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Постановявайки горепосочените разпореждания, въззивният съд е процедирал правилно съобразно разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 1, чл. 285, ал. 1 и чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Доводът на частния жалбоподател, че не е необходимо представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като основанията са изложени в самата касационна жалба, е неоснователен. Видно от касационната жалба, в нея са изложени основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК съгласно изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2014г. по т. дело по несъстоятелност № 3445/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.